Изповедите на един буржоа
- Автор: Мараи Шандор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мартин Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедите на един буржоа». Краткое содержание книги:
Лекомислено начинание — да изведеш диагнозата на един живот от една-единствена травма, като от някакво огнище на зараза, и да доказваш, че от него са се пръкнали всичките напасти. Раждането на сестра ми и узурпирането на трона от нея вероятно е една от причините или навярно само претекст за моята „травма“; сигурно е обаче, че по това време се откъснах от семейството, потърсих нова среда и поех по свой път. Останах сам-самичък в многолюдното, шумно, радушно множество на семейството. Понякога — за кратко — изтърпявах състоянието на самота, по-късно започваше да ми се струва непоносимо, изтръгвах се от това вакуумно състояние и отивах сред своите връстници, търсех приятел и ако не намерех, кога натрапвайки се, кога смирено или удряйки го на молба, се стараех да си намеря заместител на семейството: тъй попаднах в света на „бандите“. Тези „банди“ — съдружия на близки душевно момчета на една възраст, обединени вън от обществото на възрастните от почти неосъзнат бунт, за да се надсмиват над законите и житейските правила на възрастните — скоро ме доведоха до анархично състояние. Майка ми, моите възпитатели не забелязваха нищо; баща си виждахме за по-дълго само на обяд и на вечеря. „Бандата“, разбира се, винаги се ръководеше от силна и страстна натура, някое особено травмирано, неспособно да понесе обществената си или индивидуална среда момче, което от време на време събираше около себе си своя волна дружина и разполагаше неограничено с времето, способностите, а понякога дори и с живота на членовете. Като дете бях въвлечен в две такива банди. Първото анархично сдружение, в което взех участие, се пада около осем-десетгодишната ми възраст; по-късно, през войната, седемнайсетгодишен се приобщих към другата банда, която вече „играеше“ на едро и един от нашите другари заплати с живота си тези странни игри.
Децата със „здрави“ обществени инстинкти, които получат в семейството някаква травма или почувстват пренебрежение, бягат от своето разочарование и самота в организираните социални общности: влизат например в конгрегацията, изживяват социалните си амбиции в кръжоци, основават ученически дружества. Институцията на скаутите в детството ми беше непозната. Изглежда, не съм бил дете със „здрави“ инстинкти; не съумях да си намеря място сред тъй наречените официално разрешени общности — заместители на семейството –, сред възникналите в рамките на училището, при осигурен контрол младежки подразделения, душевната ми нагласа ме влечеше към „бандите“, необузданите и безпощадни волни дружини! Как често се повтаряше този процес в живота ми и по-късно! Същата тази травма се подновяваше под най-различни претексти в брака ми, в кариерата, и след периодите на оскърбена самота жадно и ненаситно дирех човешки общности, където да намеря съюзници; стремях се да си намеря място в партиите, сплотени от идеи, в групите, обединени от общ мироглед и общо душевно поведение по неписано съглашение; и в крайна сметка намирах за известно време убежище при „бандите“, там, на ръба на обществото, в несигурното, слабо контролирано обществено пространство се сродявах с хора, с които може би не ме свързваше нищо друго, освен съучастничеството в общото преживяване… И после, както и в детството си, сядам с чисто измити ръце, с дисциплинирана сдържаност на семейната трапеза и дори изпитателният поглед на майка ми не забелязва, че вече съм само гостенин, който се отбива при семейството си от своя друг свят, от странното си съдружие. Стремя се да поддържам в равновесие тази крехка двойнственост в моя живот; толкоз е животът.