По заповед на президента

— Като говорим за това, току-що получих предложение за „бърза“ награда на пилот на „Апач“, който се справил наистина добре.

— Който обаче въобще не е трябвало да бъде близо до мястото, където е бил. Тези проклети кучи синове!

— Мислех, че съм единственият наоколо, който изпуска нервите си — каза глас откъм вратата.

Беше я отворил, без първо да почука, генерал Х. Норман Шварцкопф. Нито генерал Нейлър, нито генерал-майор Янг казаха нещо, но генерал Янг се изправи на крака.

— Радвам се, че си тук, Алън — каза Шварцкопф. — Защото след това щях да се отбия при теб. След като ви кажа защо съм ядосан, можете да ми кажете за какви кучи синове говорехте и какво са направили те. Или не са направили.

— Да, сър — казаха генералите Нейлър и Янг почти едновременно.

— Чувал ли е някой от вас за залагания на офицери наоколо?

— Сър, аз се справих със ситуацията — каза генерал Янг.

— А ти, Алън?

— Аз не знаех нищо за случилото се допреди минутка, сър — каза Нейлър. Погледна Янг. — Бяха ли замесени някои от моите хора?

Янг кимна.

— Сър, веднага ще се заема със ситуацията — каза Нейлър.

— Добре. Значи не сте говорили за това. Кой ви ядоса?

Нейлър не отговори веднага.

— Не бързай, Алън — каза Шварцкопф. — Нямам никаква друга работа, освен да стоя тук и да те чакам да си развържеш езика.

— Сър… Оз, ти получи ли съобщение от 403-ти?

— Ето го тук — каза генерал Нейлър, взе листа от купа поща и го подаде на Нейлър, който го подаде на Шварцкопф и последният го прочете.

— Какво нередно има в това? Искате да кажете, че не вярвате?

— О, аз вярвам, сър — каза Нейлър. — Вярвам, че на този пилот му се струва, че славата чука на вратата му.

— Когато бях млад, Алън, и бях младши лейтенант, и на мен ми се струваше, че славата чука на вратата ми. Не е ли така с всички ни?

— Сър, той завърши „Уест Пойнт“ през юни.

— Видях. И какво?

— Сър, не можеш да се научиш да пилотираш „Апач“ само за шест месеца.

— Уф! — изсумтя генерал Шварцкопф. — Познаваш ли това дете, Алън?

— Да, сър. Аз го уговорих да отиде в „Уест Пойнт“.

— Искаш да кажеш, че е бил предмет на специално отношение?

— Казвам… това, което казах и преди, генерале. Авиацията е по-зле и от флотата, когато става въпрос за обществено достояние на подвизите им.

— Мислиш, че са принудили младежа да завърши по-бързо заради баща му и са го изпратили тук?

— Той не е бил достатъчно подготвен, според мен. И е малко припрян.

— Но се е справил добре — каза Шварцкопф.

— Той е малко припрян по природа, сър — настоя генерал Нейлър.

— И не мислиш, че заслужава наградата?

— Мисля, че я заслужава, сър. А е бил и ранен. Онова, което искам да направя, е да го изведа оттам, преди да е причинил собствената си смърт, като се опитва да направи нещо, на което никой друг не е способен.