По заповед на президента

За първи път — освен нахлуването в Гренада, което беше истинска катастрофа — имаше близка координация между трите сили: Военновъздушните сили, флота и армията. И този път нямаше да бъдат допуснати провали.

Командващият Военновъздушните сили генерал Чък Хорнър, беше отговорен за мисията, но щеше да използва „Апачи“ на армията. А Нейлър щеше, така да се каже, да приема заповеди от него. Нещата бяха тръгнали добре. Нейлър харесваше бившия пилот на самолет много повече от някои други по-старши офицери от Военновъздушните сили, които познаваше, и двамата бяха работили добре заедно.

Шестте часа и половина, които предшестваха 02:38 по местното време, бяха период на усилена активност в двуетажния център, разположен под земята, и Нейлър беше в центъра на тази активност, което означаваше не само, че отговаря за последните приготовления, но също така, че беше в прекалена близост с генерал Х. Норман Шварцкопф, който командваше цялата операция.

Буреносния Норман имаше легендарен нрав и той беше избухнал поне половин дузина пъти. В редицата задължения на Нейлър влизаше и това да го успокоява и да утешава егото на всички старши офицери, които са били цел на тирадите му.

Нейлър и генерал Хорнър, който се подчиняваше единствено на Шварцкопф, вече бяха разговаряли — косвено, вярно — за абсолютната необходимост да държат далеч един от друг генерал Фреди Франкс, който щеше да командва сухопътната операция, когато тя започнеше, и Шварцкопф. Фреди беше човек с благ нрав, който дори не псуваше, но пък не можеше да приеме — нито по-късно да прости — обидите, които Буреносния Норман нанасяше, без да се замисли, когато беше недоволен.

И за двамата, за Чък Хорнър и Алън Нейлър, изглеждаше неизбежно това, че Фреди, рано или късно, ще направи нещо, от което Буреносния Норман няма да е доволен. И все пак, по мнението и на двамата, операция „Пустинна буря“ имаше нужда и от Фреди Франкс, и от Норман Шварцкопф.

Пристъпите на истеричен смях, с които Нейлър беше неспособен да се справи, имаха нещо общо с генерал Шварцкопф, както и с един злочест, току-що пристигнал, весел и лекомислен полковник, прикрепен към разузнаването. В сейфа имаше някои поверителни документи и безгрижният полковник се нуждаеше от достъп до тях. Достъпът до тях обаче беше силно ограничен и самият Шварцкопф трябваше да подпише разрешението.

Казаха на полковника каква е процедурата. Той беше запознат и с други подобни процедури, които съществуваха в други щабове. Той беше седнал пред компютъра и напечатал документа, на който Шварцкопф да сложи подписа си, а после се беше наредил на опашката от хора, които се нуждаеха от минути от времето на генерала.

Редът му най-после беше дошъл. Той беше влязъл наперено в офиса на Шварцкопф, беше отдал чест, беше се представил и беше казал, че има нужда от подписа на генерала за достъп до документите, след което му беше подал листа.