Теменужки в снега

— Мама зачеркна задължителния кадрил за сметка на валсовете — каза. След това се обърна към присъстващите и съобщи така, че да бъде чут от всички: — Обявявам официално годежа на херцога на Ейвън с госпожица Изабел Монтгомъри.

Последваха вежливи аплодисменти.

— Да вървим — при първите звуци на валса Джон я поведе надолу по стъпалата и вместо да започне да поздравява гостите си, поведе Изабел към дансинга. Скоро към тях се присъединиха и други двойки. — Танцуваш просто божествено — каза Джон и й намигна.

— Двете с моя ангел хранител се упражнявахме изключително старателно — не закъсня с отговора Изабел.

— Съкровище, ти си непоправима — каза Джон. — Надявам се само след венчавката опърничавата ми годеница да поомекне малко и да успее да си извоюва пред децата ни по-голям авторитет, отколкото това се удаде на мен.

— Приемам това за комплимент — отвърна Изабел с лъчезарна усмивка.

— Ще се моля дъщеря ни да е очарователна като майка си, а сина ни — търпелив като баща си — добави Джон.

— Имаш предвид Слоут Сен-Жермен, ленивеца?

Джон се разсмя гръмогласно. Ведрото настроение на херцога и годеницата му им спечели одобрителните усмивки на стоящите наоколо гости.

— Лобелия и Спюинг са неразделни — каза Изабел, забелязала доведената си сестра. — Няма да се изненадам, ако той поиска ръката й.

— Ах, наистина ли? — отвърна Джон. — Не съм забелязал.

Не след дълго Изабел видя Чарлс Ханкок да танцува с красива млада жена. Тя обиколи с поглед залата, докато накрая не откри сестра си Рю да стои до Делфиния.

— Какво има? — попита Джон.

Изабел посочи с едва забележимо кимване доведената си сестра.

— Жал ми е за Рю. Тя се надяваше, че между нея и Ханкок може да се получи нещо.

— Никой не може да предвиди бъдещето — възрази Джон. — Тази вечер ми изглеждаш изключително спокойна. Нито веднъж не съм те видял да посегнеш към медальона си.

— Дължа го на теб — рече Изабел, а теменуженосините й очи проблясваха като два аметиста. Тя сниши глас, сякаш се канеше да му довери някоя тайна. — Докато стояхме горе, си представих всички гости по бельо.

Джон избухна в звучен смях.

— Какво лошо момиче.

Изабел кимна.

— Имах превъзходен учител.

— Благодаря за комплимента, съкровище.

След още три валса Джон и Изабел напуснаха дансинга. Той отиде да донесе бутилка шампанско, а Изабел се приближи към сестра си.

— Защо си толкова тъжна, Рю? — попита Изабел и я дръпна настрана.

— Тази вечер Чарлс нито веднъж не ме е поканил на танц — проплака Рю. В очите й напираха сълзи. — Спюинг, напротив, не се отделя от Лобелия.

— Никой не може да предвиди бъдещето — повтори Изабел думите на Джон. — Може би днешната вечер ще завърши щастливо за теб.

— Лесно ти е да говориш — отвърна Рю. — Само след два месеца ще се омъжиш за един херцог.

— Знаеш ли, като се замислих — промърмори Изабел, — ми хрумна нещо. Предсказание.

— Какво искаш да кажеш?

— Помниш ли колко суеверна беше старата ни готвачка?