Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
Те отговориха утвърдително.
— Достатъчно ясно — съгласи се Улф, — макар и доста пространно. Вие, господа, нещо сте разтревожени, след като идвате тук на тълпи. Защо, дявол го взел, един от вас не вдигна телефона да ме попита за съдържанието на романа? За вашата молба щяха да са необходими не повече от пет секунди, а за моя отговор — две.
— Какво щяхте да отговорите? — попита Кастин.
— Че още не съм готов.
— Готов за какво?
— Да пристъпя към действия.
За да се оценят по достойнство тези думи, трябваше да чуете как Улф ги произнесе. Той не се озъби, не отсече веднъж завинаги, а ги каза със съвсем делничен тон, но ако някой от присъстващите имаше от какво да се опасява, щеше да почувства каква заплаха крият тези две спокойно и ясно казани думи.
Адвокатите се спогледаха.
— Искате да кажете, че отказвате да ни дадете информация? — възмути се Бригс.
— В този момент, да — кимна Улф. — Не съм готов. Като практикуващи адвокати вие, джентълмени, знаете, че силата на аргумента се състои в това да го употребиш на нужното място в нужното време. За да придобия тези сведения, аз се потрудих доста и сега смятам да извлека от тях максимална полза.
— Какво ви казах, господа? — Емет Фелпс се изправи. — Само си губим времето.
— Мистър Фелпс няма високо мнение за нашите умствени способности — сухо каза Улф.
— Предложете му пари — даде съвет О’Мелли. — Купете това, което му е известно. Сумата после може да се узакони. Нали Емет? Но на мен не разчитайте. Нямам нито цент.
— Искам да предотвратя всякакви разговори за преднамерено недоброжелателство — каза Улф. — Не изпитвам никакво удоволствие да държа някого в напрегнато очакване. Бях напълно искрен, когато ви казах, че ми трябва време, за да пристъпя към действие. Да действаш, без да имаш всички карти в ръцете си, е грешка, а аз не съм глупак, джентълмени.
Кастин се изправи, приближи се до масата и се наведе към Улф.
— Ще ви кажа какво мисля. Мисля, че всичко това е блъф. Според мен, вие знаете за ръкописа толкова, колкото и ние. Според мен вие знаете толкова, колкото преди седмица, когато бяхме тук — той се изправи. — Да тръгваме, джентълмени. Той е истински съчинител. — Кастин се обърна към мен. — И вие също, Гудуин. Жалко, че аз не бях в Калифорния. Щеше да ви бъде доста по-трудно. — Той излезе от кабинета. След него тръгна Фелпс и О’Мелли. Къриган, който да момента не бе проронил нито дума, реши да каже нещо, направи крачка към масата, но размисли и, без да сваля очи от мен, тръгна към вратата. Бригс изпълзя от червеното кожено кресло и, като мигаше срещу Улф, каза:
— Днес още веднъж се убедих в правилността на оценката си относно вашите методи и тактика. — После се обърна и излезе от стаята.
Без да бързам, се доближих да вратата и, стоейки на прага, ги наблюдавах как си обличат палтата. С удоволствие бих им държал вратата, но Фелпс го направи. Той държа отворена вратата, докато всички излязоха, после я затвори след себе си. Тъй като той доста силно я захлопва, не се съмнявах, че тя е затворена добре, затова се върнах и заех мястото си на стола, като си позволих да се прозина. Улф седеше на креслото със затворени очи.
— Предвижда ли се някакво движение или е настъпило време за размисъл? — попитах аз.
Мълчание. Прозинах се още веднъж.
— Понякога — забелязах аз — попадате точно в десятката и казвате истината. Както например думите ви, че трябва да се убедите в нещо, преди да пристъпите към действие. Можеше да се измисли и нещо по-добро. Например, че Фелпс, като голям любител на литературата и учен, може да ги е очистил, защото романът е бил толкова лошо написан, че не е могъл да го понесе.
Нито звук в отговор. Аз изведнъж експлодирах. Скочих на крака и закрещях:
— Заемете се със случая, дявол го взел! Измислете нещо! Направете нещо!
— А пък аз казах, че се радвам на твоето завръщане — без да отвори очи, произнесе той.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Не бих искал отново да преживея подобен ден, макар да знаех, че той все някога ще свърши. Като за начало Улф беше съвършено непоносим. Като обядвахме, той се настани с книга в ръка и колкото и да правех опити за разговор, нищо не се получаваше. После позвъни Сол Панцер и Улф нареди да не слушам разговора им. Вече започнах да подозирам, че е поръчал на Сол да следи някого, тъй като в сейфа липсваха около триста долара. Винаги ми е било обидно, когато не ме е уведомявал за поставени на колегите задачи, но сега бе по-зле, защото нямаше с кого да разменя две приказки. Трябваше да гледам в тавана и да се прозявам.