Митично подвеждане

От последния път, когато двамата с Аахз бяхме там, стадионът бе претърпял две големи изменения.

Първо, бяха подновени очертанията на игрището. Вместо правоъгълник сега тебеширените линии оформяха триъгълник с мрежести врати във всеки ъгъл. Реших, че това е сторено, за да може да се играе тристранен, а не двустранен мач.

Втората промяна бяха хората. Спомняте ли си, когато казах, че дори не ми се ще да си представя как ще изглежда стадионът, ако е пълен с народ? Е, действителността правеше всичко, което моето въображение бе в състояние да измисли, да бледнее като детска игра. Докато аз си бях фантазирал стройни редици зрители, които да съответстват на военната точност на седалките, в момента трибуните бяха заети с хаотична маса от цветове и движения. Изобщо не схващах защо си бяха дали труда да осигуряват седалки. Доколкото виждах, никой не седеше. Пристигането ни накара навалицата изумено да млъкне. Разбираемо. Не се случва твърде често разни същества да се появяват от въздуха, както бяхме дошли ние.

По нареждане на Аахз бях отстранил всички маскировки от нашия отбор, за да получим максималния психологически потрес от обичайния си външен вид. Получихме го.

Тълпата зяпна към нас, докато ние зяпахме тълпата. Сетне духът им се възвърна и от хиляди гърла едновременно се раздаде рев. Лудницата беше оглушителна.

— Не ми се виждат много уплашени — забелязах сухо.

Не очаквах да бъда чут в шумотевицата, но бях забравил острите уши на первекта.

— Ave, Caesar. Salutes e moratorium.12 А, момче? — ухили се той.

Нямах и най-мъглява представа за какво говори, обаче аз също му се ухилих. Беше ми писнало да се блещя неразбиращо всеки път, когато се пошегува.

— Хей, шефе, имаме си компания — обади се Гюс и отметна глава към лявата част на стадиона.

— Всъщност две компании — подсказа Дружан, взирайки се в противоположната посока.

Завъртях шия насам-натам и открих, че и двамата са прави. От едната страна към нас се носеше Маша, а от другата като гъска се поклащаше нашия стар познайник говорителят Сивобрадия. Изглежда и Вегас, и Та-хоу възнамеряваха да си поприказват с отбора ни.

— Здра-асти, момчета — проточи Маша, която пристигна първа. — Просто исках да ви пожелая късмет във вашето… рисковано начинание.

Това би могло да прозвучи странно, ако го чуеш от поддръжник на противника. На мен поне така ми прозвуча. После си спомних, че дебеланата си мисли, че сме дошли да неутрализираме „демона“ на Куигли. Ех, в известен смисъл тъй си и беше.