Митично подвеждане
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митично подвеждане». Краткое содержание книги:
Дългогодишният опит ме е научил да не очаквам от люспестия да сподели с някой друг пълна гарафа. Една едва му стига.
— Че как, имам сума ти. Злабрадва тъкмо влезе да донесе.
— Злабрадва? — начумери се Аахз. — Какво прави той тук?
— В момента се чуди вие какво правите тук — долетя нечий гръмовен глас.
Всички се извърнахме и видяхме в рамката на вратата на виличката рунтаво-гигантските очертания на посилтумския генерал, хванал за равновесие по една кана във всяка ръка. Хю Злабрадва винаги ми е приличал повече на звяр, отколкото на човек, макар и да признавам, че къдравата му черна коса и брада в съчетание с любимия му плащ от животинска кожа страхотно допринасят за впечатлението, което той оставя. Естествено зверовете не използват инструменти, докато Хю определено си служи с тях. На колана му постоянно се кандилка масивна двуостра брадва, която е хем негов адаш, хем любимото му дипломатическо оръжие.
— Току-що се отбихме да си кажем две-три думи с Големия Юлий — отвърна невинно моят ментор.
— За какво? — не отстъпваше генералът. — Мисля, че се спогодихме всички военни въпроси да се излагат пред мен, преди да се търси съвет от Юлий. Нали разбирате, аз съм командирът на посилтумската армия.
— Хайде, Хю — намеси се успокояващо домакинът, — момчетата просто са искали да ме помолят за дребна услуга и толкоз. Ако ставаше въпрос за армията, щели са да дойдат при теб. Нали тъй, момчета?
Двамата с Аахз енергично закимахме. Гюс и Дружан гледаха озадачени. Бяхме пропуснали да им съобщим за генерал Злабрадва и за ревнивото му отношение към властта.
— Видя ли? — продължи Големия Юлий. — Хайде сега, Аахз, каква услуга бих могъл да ви направя?
— Нищо особено — сви рамене наставникът ми. — Чудехме се дали можем да вземем за малко назаем твоя дракон.
— Моят дракон? Че за какво ви е пък той? Вие вече си имате ваш, ако не греша.
— Трябва ни голям дракон — зашикалкави Аахз.
— Го-лям дракон? — повтори като ехо Юлий и съвсем се навъси. — Чини ми се, момчета, че сте започнали нещо опасно.
— Не се безпокой — самоуверено вметнах на свой ред. — Аз ще го яздя в играта, така че нищо…
— Играта ли? — ревна Злабрадва. — Тъй си и знаех. Започвате военна игра, без дори да се допитате до мен.
— Тя не е военна — уточних твърдо.
— Тъкмо напротив — поправи ме Аахз, оголвайки зъбите си.
— Така ли? — учудих се.
— Ами помисли малко бе, момче — настоя первският ментор. — Всеки зрелищен спорт, в който участват отбори, е форма на военна игра.
— Тогава защо не съм информиран? — развилия се Хю Злабрадва. — Като командир на посилтумската армия всички военни игри попадат под моя юрисдикция.
— Генерале — въздъхна Аахз, — тя няма да се състои в това кралство.
— Всички военни… ох! — Злабрадва млъкна, объркан от този поврат на събитията. — Добре де, но щом включва някои членове на моята собствена армия…
— Не включва — прекъсна го люспестият. — В това упражнение участва отбор от петима и ние сме го попълнили, без изобщо да черпим от армейските ресурси.
В ума ми прозвуча сигнална камбанка. Направих бърза проверка, която само потвърди опасенията ми.
— Ъ-ъ… Аахз… — започнах.
— Не сега, момче — изръмжа той. — Виждаш ли, генерале, целокупните ти параноидни страхове са…
— Аахз! — не мирясвах аз.
— Какво има най-после? — тросна се моят ментор, като се извърна към мен.
— Не сме събрали петима играчи, а само четири.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:
Имаме непобедим отбор!