Митично подвеждане
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митично подвеждане». Краткое содержание книги:
Сякаш за да потвърди нашите подозрения, моят дракон започна да лудува край Хю, въртейки глава и опашка по начина, който знаех, че е запазен за партньорите по игра. Генералът стоически не му обръщаше внимание… което съвсем не е лесно.
Получи се малка пауза.
— Ъ-ъ-ъ… генерале? — наченах предпазливо.
— Да?
В мене се вторачиха чифт ледени очи, които сякаш ме предизвикваха да коментирам поведението на звяра.
— Що се отнася до по-раншния ни разговор — обясних набързо, — сигурен съм, че говоря и от името на останалите в отбора, когато казвам, че се чувстваме едновременно доволни и горди от възможността ти да бъдеш на наша страна в наближаващата военна игра.
— Благодаря, лорд магьоснико — поклони се той. — Вярвам, ще откриете, че вашето доверие в мен не е било неоправдано.
— Е, след като уредихме това — изкиска се Аахз, потривайки длани, — къде е големият дракон? Ще трябва да се поупражняваме.
— Спи — сви рамене Юлий.
— Спи? — повтори досущ ехо Аахз.
— Точно така. Влезе в обора и изяде повече от половината добитък там. Сега кърти като пън. Вероятно няма да се събуди поне в близките два месеца.
— О, два месеца! — простена навъсен менторът. — И какво ще правим тогава? Момчето трябва да има нещо, което ще язди в играта.
— Глийп! — каза моят любимец и се търкулна на земята в нозете ми.
Первектът се втренчи в мен.
— Той го рече, не аз — заявих невинно.
— Не мисля, че имаме голям избор, Аахз — изтъкна Гюс.
— Ако не си им свикнал, който и да е дракон ще ти се стори доста страшен — допълни Дружан.
— Добре, бе! Добре! — изкриви лице люспестият мъж и вдигна ръце в знак, че се предава. — Щом всички вие искате да рискувате, ще се съглася. Стига да не ме побърква с неговото непрекъснато…
— Глийп? — попита звярът и завъртя глава, за да види защо крещи Аахз.
— Значи сме готови да започнем упражненията? — вметнах бързо-бързо.
— Смятам, че по-готови от това няма да бъдем никога — изръмжа Аахз, гледайки кръвнишки дракона.
— Знам, че туй не е моя битка — намеси се Големия Юлий, — но какви стратегии сте разработили?
— Все още не сме — призна демонът от Перв, — ама ще измислим нещо.
— Може би ще успея да ви помогна. Навремето бях доста добър в тактиката на малките отряди. Ясно ли ви е какво имам предвид?
Следващите няколко седмици бяха интересни. Забележете, че не казвам „поучителни“, а само интересни. Освен дето се учехме да работим заедно като отбор, напредъкът на отделните членове на нашия екип не беше голям.
Разбира се, може да изтъкнете, че с тези същества, които имахме в тима си, няма какво толкоз да се напредва. Такова беше и тяхното мнение. Пък и не бе лесно да се спори с тях. Ако се изключи моя милост, физическото им състояние варираше от отлично до невероятно. И нещо повече, всички те бяха опитни ветерани от безброй битки и военни кампании. От онова, което бяхме видели у тупаните, всеки един в нашия отбор спокойно би могъл да се справи с петима от противниците ни — а взети заедно…
Може би точно това ме тревожеше: всички моментално решиха, че сме в състояние да спечелим като на шега. Зная, че туй тревожеше и големия Юлий.
— Момчета, вие сте прекалено самоуверени — мъмреше ни той, клатейки глава от яд. — В боя само силата не е достатъчна. Ясно ли ви е какво имам предвид?
— Ние имаме не само сила — прозина се Аахз. — Разполагаме със скорост, пъргавина, издръжливост и при наличието на Гюс — и с подкрепа от въздуха. Пък и наш Скийв крие няколко трика в ръкава си като магьосник.
— Забрави опитност — контрира Юлий. — От колко време ония играят тази игра? Вече петстотин години? Може и те да са разработили някой свой собствен трик…
С такива инатлийски спорове Големия Юлий ни караше да практикуваме допълнително чрез заплаха, придумване и ласкателства. За беда в центъра на преобладаващата част от тренировките бях аз.
Дори само да седиш върху гърба на Глийп беше достатъчно трудно. А да остана в седлото, докато хвърлям или ловя топка, се оказа почти невъзможно. Драконът не ме улесняваше с нищо. Той предпочиташе сам да преследва кълбото или да стои закован на място, чешейки се със задния крак, вместо да следва моите заповеди. Най-накрая се наложи да послъгвам, като се обърнах към магията, за да се задържа зад тила на това ездитно животно. Малко левитация плюс мъничко летене и изведнъж жокейските ми умения се подобриха стократно. Даже и да подозираше, че използвам нещо друго освен чувството си за равновесие, Аахз не обелваше дума.