Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
— За известно време — подметна Мойсей.
— И какво трябва да сторя, за да реша и двата проблема? — настоя да узнае Рамзес II.
— Позволете ни да отведем юдеите надалеч оттук — заговори Гуалкмай. — На север и изток, покрай бреговете на Средиземно море. Оставете ги да основат там своя държава, близо до мястото, откъдето идват. Държава, която ще ви стане съюзник от благодарност, че сте ги дарили със свободата, и ще възпира нашествията на хетите.
— И кой ще я управлява? — попита Рамзес III. — Ти ли? — той погледна Мойсей.
— Тъкмо ще съм още по-далеч от теб в изгнанието си, братко мой — засмя се Мойсей. — Сигурно ще си доволен от това. — Той погледна баща си. — А ти, татко, ще се отървеш от размирните юдеи. Хубаво беше, когато Нил бе пълноводен и имаше предостатъчно храна, но при тази суша… Тухлите, които правят, не стават за нищо. По-добре границата ти да е защитена от хетите, отколкото да държиш размирни роби.
Фараонът потъна в мълчание.
— Не — обяви той след известно време.
— Татко… — поде Мойсей, но Рамзес II му махна с жезъла да замълчи.
— С юдеите ще се справя и без да ти ги давам за поданици. А от хетите не ме е страх — нека дойдат. Ще окъпем пясъците с кръвта им, както направихме и с по-силни врагове.
— Няма да е толкова лесно, господарю — обади се Гуалкмай.
— И защо да не е?
— Заради юдейския бог.
Донхад се спотайваше в покрайнините на една занемарена нива на километър от платото Гиза. Туниката й беше подгизнала от пот, все още не можеше да успокои дишането си. Тя извади от кожената си раница малка черна сфера с диаметър около четирийсет сантиметра. Това бе старо аирлианско оръжие, донесено от нейния свят. Нейните сънародници учени бяха установили след продължително изследване, че сферата всъщност представлява микровълнов предавател, който може да се настройва на различни честоти. При употреба срещу хора той предизвикваше кръвоизлив в мозъка. Но сферата имаше и други приложения, от които сега Донхад възнамеряваше да се възползва. Беше я изпробвала и познаваше добре възможностите й.
Настрои я на определена честота, след това я задейства. На пръв поглед нищо не се случи, но една мигаща червена светлинка подсказваше, че излъчването е започнало.
Смехът на Рамзес II отекна надалеч по коридорите на двореца.
— Юдейският бог? Нима това може да ни изплаши?
Рамзес III се бе облегнал назад и се озърташе надменно.
Гуалкмай свали кожената си чанта и извади нещо, загърнато в парче плат. Той коленичи, разгъна бавно плата и отвътре се търкулна отрязаната глава на Озирис. Издължените червени очи се втренчиха в очите на фараона, сякаш бяха живи.
— Какво е това? — изпищя Рамзес III. Той размаха ръце и неколцина от стражите се приближиха към Гуалкмай и Мойсей.
— Каквото и да е, не е наше дело — спокойно отвърна Гуалкмай. — Господарю, това е един от египетските богове от Първата епоха, преди времето на Хор. Открихме тялото му под Гиза, в Пътищата на Росту.
Рамзес III в миг измъкна меча от пояса си и пристъпи към тях, но фараонът му даде знак да почака.
— Слизали сте в Пътищата? — попита той с привидно равнодушен глас.
Гуалкмай кимна.
— Да, господарю. Открихме трупа на този бог заедно с още петима. Няма повече живи богове наоколо.
— Кой ги е убил? — попита Рамзес II.
Гуалкмай повдигна рамене.
— Не зная. Но се боя, че зад всичко това може да стои юдейският бог. Те почитат само един бог и изглежда той е наистина могъщ. Този бог иска да бъдат освободени и да се върнат в родните си земи. Още една причина да оставите на Мойсей да свърши това, за което ви моли. — Той помълча малко и добави: — Господарю, научих от един юдейски свещеник, че ако не изпълните желанието му, този бог ще прати в земите ви мор.
Рамзес II премигна — първият признак, че е обезпокоен. Около очите му се появиха бръчици. Изглежда се готвеше да каже нещо, но изведнъж отвън долетяха писъци, изтръгнати от хиляди гърла. Рамзес III изтича при прозореца, следван от Гуалкмай и Мойсей. Фараонът остана на трона си, но рязко извърна глава, сякаш виковете отвън го бяха зашлевили.
— Какво има? — попита той.
— Скакалци, господарю — отвърна Рамзес III и тази дума накара всички в залата да потреперят.
Донхад се зави презглава с наметалото. Имаше чувството, че се е озовала в епицентъра на свирепа градушка. Хиляди скакалци се блъскаха в нея, привлечени от микровълновото излъчване на аирлианския прибор. Те се нахвърляха върху реколтата и я опустошаваха за секунди. Селяните напразно се опитваха да ги прогонят, размахвайки мотики. Все едно да се опитват да спрат с пръчка задаваща се буря.