Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
От прозореца в двореца на фараона се видя как към града приближава огромен черен облак. Всички околни ниви вече бяха покрити с насекоми. Подобна напаст се бе случвала веднъж — в детството на фараона. Той все още си спомняше ясно огромните поражения, нанесени от дребните летящи гадинки. Но сега, когато страдаха няколко години от непосилна суша, последствията за царството щяха да бъдат катастрофални. Рамзес II се изправи.
— Твои са, Мойсей. Отведи оттук юдеите и никога повече не се връщай.
Донхад изключи микровълновия предавател. Постепенно ударите през наметалото й намаляха. Тя почака още пет минути и подаде глава. Сякаш през нивите бе преминала страховита буря и бе отнесла всичко със себе си. Само тук-там стърчаха отделни стебла.
За миг я споходи чувството за вина пред тези хора. Но тя си даваше сметка, че постигането на далеч по-важни цели понякога изисква подобни жертви. Докато вървеше бавно на север, съсредоточи мислите си върху Граала. Нощта се спускаше бързо, а следващият ден щеше да е напрегнат. Тази нощ също я чакаше много работа.
Мойсей бе в лагера на юдеите на среща с техните водачи. Не беше никак лесно да се въведе ред след събитията от изминалия ден. Предложението да ги отведе далеч оттук, където да бъдат свободни, бе посрещнато с противоречиви чувства. Имаше дори такива, които се съмняваха, че това е някакъв хитроумен трик от страна на фараона, за да ги накара да излязат в пустинята и там да измрат от глад.
Гуалкмай посрещна Донхад в сянката на Голямата пирамида. Както бяха предположили, фараонът бе събрал войските си около двореца. С Гуалкмай сега имаше неколцина въоръжени с мечове юдеи, загърнати със сиви наметала. Те го последваха нагоре по стената на Голямата пирамида и проникнаха през един таен тунел в Пътищата на Росту. На няколко пъти се налагаше да се притаяват в някой ъгъл, скрити под наметалата си, за да избегнат зловещата златиста сфера, която охраняваше зорко Пътищата. Прекомерното уповаване на автоматизирани системи за охрана бе една от слабите страни на аирлианците, която бе позволила в края на краищата на сънародниците на Донхад и Гуалкмай да ги надвият.
Те изминаха от край до край няколко поредни тунела, следвайки напътствията, които Донхад бе прочела в един от докладите на Наблюдателя. Накрая се озоваха в помещение, където цареше непрогледна тъмнина. В мига, когато прекрачиха прага, пред тях блесна огромна сияеща сфера с диаметър пет метра, която озари просторна подземна кухина.
Намираха се на тесен перваз малко над дъното на кухината. На пода лежеше Черният сфинкс. Донхад и Гуалкмай веднага се досетиха, че най-сетне са открили легендарната Архиварна. Кухината бе с дължина над шестстотин метра и бе облицована с плочи от червен камък. Шестимата юдеи, които ги придружаваха, сякаш се бяха вкаменили.
Покрай стената бе издялано стълбище, което се спускаше надолу. Донхад и Гуалкмай заслизаха, следвани от останалите. Насочиха се право към отвора между лапите на Черния сфинкс, където върху пиедестал се издигаше статуята на Хор. Върху предната стена на пиедестала имаше старорунически надпис. Донхад се наведе и го зачете, като едва забележимо мърдаше устни.
— Тук пише, че в една друга крипта на Пътищата е поставена черна кутия, която може да разруши цялата сграда, ако някой се опита да проникне вътре, без да разполага с ключ.
— Аирлианска атомна бомба или енергоизточник? — попита Гуалкмай.
— Едно от двете — рече Донхад. На тяхната планета бяха използвани няколко подобни устройства и винаги с разрушителни последствия. Нямаше нищо чудно в това, че аирлианците бяха минирали подстъпите към най-важните си оръдия.
Шестимата зад тях ги слушаха, без да разбират нито думичка. Донхад нямаше никакво намерение, нито време да им обяснява. Тя бръкна в раницата си и извади скиптъра. Постави го в една вдлъбнатина със същите очертания в стената. Сияещата сфера премигна, сетне отново заблестя с равномерна светлина. Скиптърът бавно потъна в камъка. Плочата се отмести и зад нея се показа отвор към вътрешността на Черния сфинкс. Първо имаше няколко стъпала, после тесен тунел, висок почти три метра. Тънка линия от синкави светлинки сочеше пътя навътре. След около петнайсет метра тунелът свършваше.
— Изглежда светът все още е цял-целеничък — подметна усмихнато Гуалкмай.
Донхад извървя последните няколко метра от тунела и се озова в Архиварната, последвана от Гуалкмай и изплашените юдеи. Архиварната на нейната планета бе унищожена заедно с разрушения аирлиански щаб. Разполагаха само с общи сведения за нея.