Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
— За двеста, драги мой, за всичко от криминалната наука — авторитетно изрече комисарят и се извърна от японеца, понеже речта, която възнамеряваше да произнесе, бе предназначена не за това жълтолико нищожество, а за Историята. Малко търпение — и ще я публикуват в учебниците по криминология!
— Най-напред, господа, ще изложа косвените обстоятелства, доказващи, че този човек е могъл да извърши престъпленията, в които го обвинявам (ех, да имаше как сега да не говори тук, пред шепа слушатели, а в Двореца на правосъдието, пред пълна аудитория!). А после ще ви представя уликите, които с цялата си неопровержимост доказват, че мосю Аоно не само е можел, но и наистина е извършил убийството на единайсет души — десетте на 15 март на улица „Грьонел“ и едното вчера, на 14 април, на борда на кораба „Левиатан“.
Междувременно около Аоно се образува празно пространство. До арестувания остана да седи само русинът, а малко по-назад — инспекторът със заредения револвер.
— Надявам се, никой не се съмнява, че смъртта на професор Суитчайлд е пряко свързана с престъплението на улица „Грьонел“. Както установи следствието, целта на злодейския акт е била да се задигне не златният Шива, а коприненият шал… — Гош строго се навъси: да, да, именно следствието, и няма защо да правите физиономии, господин дипломат. — Който дава ключ към скритите съкровища на бившия брахмапурски раджа Багдазар. Засега не знаем как обвиняемият е научил за тайната на шала. Известно ни е, че на Изток има много тайни и пътищата към тях за нас, европейците, са неведоми. Покойният професор обаче, този истински познавач на Изтока, успя да се добере до разгадката. Той вече бе готов да сподели с нас своето откритие, но не щеш ли, вдигна се пожарна тревога. На престъпника сигурно му се е сторило, че самата съдба му изпраща неимоверен шанс да запуши устата на Суитчайлд. И всичко пак щеше да остане скрито-покрито като на улица „Грьонел“. Убиецът обаче не е взел предвид едно съществено обстоятелство. Че този път комисар Гош е тук, а на него подобни номера не му минават. Беше рискована идея, но не без надежда за успех. Престъпникът е знаел, че ученият най-напред ще се втурне към каютата да спасява книжата си… тоест, искам да кажа, ръкописите си… И точно там, зад ъгъла на коридора, убиецът е извършил черното си деяние. И тъй, косвено потвърждение номер едно — комисарят вдигна пръст. — Мосю Аоно напусна салона, следователно е можел да извърши убийството.
— Не бях само аз — каза японецът. — От сарона изрязоха осте сест дуси: мосю Рение, мосю и мадам Труфо, мосю Фандорин, мосю Мирфорд-Стоукс и мадмоазер Стамп.
— Така е — съгласи се Гош. — Но аз исках само да демонстрирам на съдебните заседатели, в смисъл присъстващите, връзката между тези две престъпления, а също възможността вие да сте извършили вчерашното убийство. А сега да се върнем към „Престъплението на века“. По онова време господин Аоно се е намирал в Париж. Даденият факт не подлежи на съмнение и е потвърден в депешата, която получих.
— В Париз освен мен е имаро още мирион и поровина дуси — обади се японецът.
— И все пак това е косвено потвърждение номер две — уж простодушно продължи комисарят.
— Прекалено косвено — тутакси реагира и русинът.
— Не споря — Гош напълни тютюн в лулата си и предприе следващата стъпка. — Но смъртоносната инжекция на слугите на лорд Литълби е направена от лекар. Каквито в Париж има не милион и половина, а доста по-малко, нали така?
Никой не се нае да оспорва твърдението му. Капитан Клиф попита:
— Вярно е, но какво от това?
— Ами такова, мосю капитан — стрелна го с поглед Гош, — че нашият приятел Аоно не е никакъв офицер, за какъвто ни се представи тук, ами дипломиран хирург, съвсем наскоро е завършил медицинския факултет на Сорбоната! Тъкмо така гласи същата депеша.
Ефектна пауза. Приглушен шум от гласове в съдебната зала на Двореца на правосъдието, вестникарските рисувачи шумолят с моливи в скицниците си: „Комисар Гош вади асото“. Почакайте, драги, това още не е асото, асото ще дойде по реда си.
— А сега, господа, от косвените потвърждения преминаваме към уликите. Нека мосю Аоно обясни, защо се е наложило той, лекарят, представител на уважавана и престижна професия, да се прави на офицер? За какво е тази лъжа?
По восъчното слепоочие на японеца се стече капка пот. Аоно мълчеше. Куражът му явно се беше изчерпал.
— Отговорът е ясен: за да отклони подозрението от себе си. Защото убиецът е бил лекар! — със задоволство резюмира комисарят. — А ето ви и улика номер две. Господа, чували ли сте за японската борба?