Битие [bg]

3) Или някаква комбинация? Представете си бъдеще, в което на симбиозата се гледа като на нещо естествено. Нещо толкова лесно, колкото е носенето на дрехи. Вместо да ни изоставят като тъпи предци, защо да не се превърнат в нас? И ние да се превърнем в тях? В безкрайно много фантастични произведения на подобен вид киборги се гледа като на нещо грозно и отвратително. Резултат много по-лош от дрънчащите му съставни части. Но ако това свързване е единственият начин, по който можем да останем в играта?

Защо да приемаме най-лошото? Може ли да се облагодетелстваме (например със способността моментално да обработваме информация), без да губим онова, което смятаме за най-скъпоценно за нас като човешки същества? Плътта. Естетиката. Интуицията. Индивидуалността. Любовта.

Какво ще получат машините от това сливане? Защо да остават свързани с бавни организми, направени от месо? Замислете се. Бозайниците, после приматите и хоминидите в продължение на последните петдесет милиона години са добавяли слоеве към мозъците си, покривайки подобния на риба малък мозък с последователни пластове мозъчна кора. Прибавяли са нови способности, без да изоставят старите. Логиката не елиминира емоцията. Предвиждането не изключва паметта. Новото и старото работят заедно. Представете си да добавим киберпротези към и без това мощните си мозъци, нещо като нео-неокортекс с огромни, способни на мащабиране възможности за изчисляване, преценяване и възприемане, докато органичните части продължават да вършат важните задачи.