![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Някои от съседите вече се бяха отказали и бяха изоставили домовете си заради медузите и надигащите се води. Само преди седмица Сян Бин и Мей Лин се включиха сред вехтошарите, които се нахвърлиха върху една изоставена къща и разграбиха метлоновите пръти и мрежи от нановлакна, за да ги използват за собствените си домове. Оставиха след себе си само гниещо дърво, бетон и мазилка. Краткотрайно подобряване на перспективите за сметка на нещастието на други…
„… докато не дойде нашият ред да се изправим пред неизбежното. Да зарежем целия си тежък труд и мечти за собственост. Отново да се молим за старите си работни места в онзи задушаващ приют и да бършем лигите от брадичките на малки императори.“ Сян Бин се отчайваше все повече с всеки укорителен поглед на Мей Лин. А по време на третото си пътуване до града с образци от съкровището видя нещо, което го развълнува и в същото време го смрази до мозъка на костите.
Вървеше по Булеварда на небесните мъченици и се канеше да прекоси улица Седемнайсети октомври, когато тълпата около него внезапно спря като закована.
Е, спряха не всички, но достатъчно, за да се създаде впечатление, че всички са замрели. Бин се блъсна в гърба на някакъв доста обемист тип, който го изгледа за момент точно толкова объркано, колкото се чувстваше и самият той. Двамата се обърнаха. Около една трета от хората около тях внезапно бяха вперили погледи в нищото и си мърмореха. Някои бяха с увиснали от изненада челюсти.
Бин осъзна, че това са хората, които използваха своите очила, импланти и така нататък, за да се движат през виртуалните нива по начертания до целта им маршрут или да си въртят бизнеса в крачка, докато на други просто им харесваше градът им да е отрупан с цветя, с буйна тропическа растителност или нашарен с приказни цветове. Връзката с Мрежата им осигуряваше и достъп до извънредните новини. След малко половината от хората наоколо се раздвижиха, като несъзнателно се дръпваха към най-близките стени, за да не пречат на движението, докато умовете им бяха зареяни някъде далеч.
Като видя толкова много хора, потопени в новинарски транс, пълният господин изруга под нос, извади си очилата, дръпна се при най-близката сграда и засумтя от интерес, когато ииуерът започна да му предава новините.
За момент Бин се запита дали следва да се уплаши. Животът в града таеше много опасности, макар не всички да бяха от мащабите на Ужасния ден. Но… хората до стените не изглеждаха толкова разтревожени, колкото омагьосани. Това определено означаваше, че няма непосредствена заплаха.
Междувременно много от онези без необходимата техника досаждаха на другите и настояваха да им се преразкаже. Бин чуваше отделни фрази.
„Артефактът… слуховете… стават все по-достоверни!“ „Извънземните съществуват… изтекли записи… за първи път с достоверност почти петдесет процента!“
Извънземни. Артефакт. Тези думи се чуваха навсякъде вече близо седмица. Слуховете бяха част от живота, също като гъстата пяна на приливите. Звучеше като глупост, която не си заслужава губенето на малкото време, което прекарваше с Мей Лин всяка вечер, капнал от умора. Несъмнено ставаше дума за някаква краткотрайна мания, измама или маркетингов трик. Така или иначе, не му влизаше в работата. Едва сега Бин примигна от изненада колко много хора се интересуват от това. „Може би няма да е зле довечера да прегледаме безплатните новини.“ Вместо обичайните средновековни любовни истории, за които настояваше Мей Лин.
Въпреки всички хора, които бяха спрели, за да се потопят във виртуалната реалност, стотици пешеходци явно изобщо не се интересуваха от новината или смятаха, че тя може да почака. Сега те се възползваха от разчистените тротоари, за да се придвижат по-бързо. „И за мен се отнася“ — помисли си Бин и бързо пресече улицата, докато управлявани от ИИ превозни средства избягваха онези с шофьори, които бяха спрели покрай тротоарите.
„Извънземни. От космоса. Възможно ли е да е истина?“ Трябваше да признае, че тази мисъл събуди отдавна заспалото му въображение.
Зави по Авенюто на благоуханната хидропоника и рязко спря. Хората започваха да излизат от масовия новинарски транс, мърмореха си (в реалния живот и по Мрежата), връщаха се на тротоарите и продължаваха по пътя си. Само че сега бе негов ред да спре и да зяпне, да разблъска безцеремонно останалите и да се долепи до най-близката сграда и витрината на магазин за средства за визуализиране.
Един от новите SEF 3V дисплеи проблясваше с онова уникално чувство за призрачна полупрозрачност в открит космос — и показваше три демона.