Битие [bg]

Автор: Брин Дэвид
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: ИК „Бард“
ISBN: 978-954-655-349-2
Переводчик: Венцислав Божилов
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:

КНИГА ЗА ЖИВОТА, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСИЧКО ОСТАНАЛО!Каква е тайната на БИТИЕТО?Възможно е да има милиарди планети, пълни с живот, вероятно дори разумен. Тогава къде са всички? Дали цивилизациите допускат отново и отново едни и същи фатални грешки? Дали не сме първите, пресекли успешно минното поле и избегнали всеки капан, за да научим тайната на Битието?Астронавтът Джералд Ливингстън улавя кристал, носещ се сред космическия боклук. Дали находката му е извънземен артефакт, изстрелян през огромната космическа бездна, за да донесе някакво послание от далечна цивилизация?„Присъединете се!“ Какво означава тази изкусителна покана? Да се включим към някаква велика федерация на свободни раси ли? Но какви са онези слухове, че този междузвезден вестител може да не е първият? Дали на Земята не са паднали и други кристали през последните 9000 години? Някои от които отправят поздрави и покани, а други… предупреждение?Този шедьовър на научната фантастика съчетава чисто научните размишления и забързания екшън със завладяващи идеи и образност, с които Дейвид Брин, авторът на „Пощальонът“ и серията за Ъплифта, е известен на повече от двадесет езика.

Перейти на страницу:

Устата не се раздвижи, но мембраните по бузите го направиха. И онова, което се появи, изненада Джералд повече от всичко.

Не беше звук, а букви. Букви от латинската азбука, издухвани от подобните на хриле отвори, появяващи се като вълни от недоловим звук, трептящи по границата между двата свята — неговия външен и другата вселена вътре в Артефакта. Сякаш полепвайки по вътрешната повърхност на заобления прозорец, те се запремятаха и образуваха една-единствена дума точно до мястото, където едната длан се срещаше с другата.

Поздрав.

Това беше всичко.

И засега бе напълно достатъчно.

Трета част

Хиляда естествени труса

Не случайно владетелите са издигали големи дворци, седели са на тронове и са се отрупвали с рубини. За това е имало обществена необходимост — не да се потискат масите, а да бъдат впечатлявани и да бъдат карани да се гордеят с културата си, с управлението си и с владетеля си. Така те смятат, че той има правото да ги управлява, и се чувстват добре, вместо да изпитват отвращение към управниците си.

Джордж Лукас, „Ню Йорк Таймс“, 1999

Нагласата за възхищение и едва ли не преклонение пред богатите и силните и за презиране или най-малкото пренебрегване на бедните, макар да е необходима за установяването и запазването на разслоението в обществото и на реда, е в същото време и голямата и най-универсална причина за покваряването на моралните ни чувства.

Адам Смит, „Теория на моралните чувства“, 1759

Хубаво е да си крал.

Мел Брукс, „История на света“, т. II

ВИД

нервни нормалхора +/– градят кариери +/– градят къщи

– цивилизации – семейства… разплодни-разплодни мислят линейно обсебени от време. здрав разум без рима –/–

животните живеят втъкани в пространство-времето –/ не стоят отвън да критикуват като кро-маньонци кро-мутанти – които винаги вият как нещата трябва да са други –/– жадуващи да НАПРАВЯТ нещата различни + и те наричат нас ненормални ?–!

според една теория аутистите са атавизъм – визуално интуитивно реактивни +/– Темпъл казва, че няма нищо лошо в това да си по-близко до майката-кърмилница-природа !/+

неандерталците сигурно са живели като нас + съюзени с коблита по начина, по който хората използват кучета +/!

живеят ли отново +/– в нас? нормалните(мутанти)хора избили горките талци – дали кро-маньонците ще направят същото с нас ?/? като „излекуват аутизма“ + когато природата сякаш казва „правете повече аутисти, не по-малко!“ +?

кой написа основния код, изградил интернетите ?+ изгради софтуерни империи ?+ аспита и гранични състояния… после нормалните се нахвърлиха върху игрите + виртуалните светове + НАШИТЕ светове +/+ и истинските аутисти сме из всички мрежи !/+ излизаме от нашите затвори-коптори-фризьори-фризери-сървъри-спри спри стоп стоп стоп стоп…

електрическо бръмчене. горкамама остави вратата на осветената ми със свещ стая –/– зърнах крушка в коридора +++ петдесет цикъла трептене – (светът трябва да премине на прав ток)… което ме хваща тук в капан…

истинските ми ръце се мятат / истинският глас грачи +++

в „реалния“ свят не мога нищичко + стена и удрям прозореца –/– горкамама трябва да ми отваря насила устата, за да ми даде лекарството, което ми трябва, за да живея +/– докато се гърча и мятам, а тя остарява –/+ горкамама

но мятането на ръце има значение! светове/значения се носят + мой-ии превежда + праща яркопера птица-аватар да се рее из виртграда + без да се страхува от електрокари китари

пекари + грациозност + друго аз, много по-реално от тази непохватна + мятаща се жена-щъркел +!+ но си има цена – черна ледена стена.

– усещам вълнение +++ нещо идва +++

коблитата също са нервни

някои се махат от града

16.

Доброжелателство на непознат

Светът още се тресеше и ремъци се впиваха жестоко в изтормозеното му тяло. Нищо ново. Положението беше едно и също от страшно много време.

Само че сега, докато постепенно идваше в съзнание, Хакер осъзна, че ритъмът на тормоза се е променил. Вместо мъчителните тътнещи удари имаше люлеене, което можеше да ти се стори почти успокояващо, стига да игнорираш болката. Поклащането го връщаше в детството, когато семейството му се спасяваше от цивилизацията на яхтата тримаран: вдигаха твърдото летящо платно през пориви, които биха преобърнали повечето ветроходи.

— Идиоти! — мърмореше баща му всеки път, когато отклоняваше тримарана, за да избегне сблъсък с някой новак, който още не схващаше концепцията за предимство. — Навремето единствените наоколо бяха хора като нас, възпитани за подобни неща. А сега девет милиарда проклети туристи са плъзнали навсякъде и човек не може да намери спокойствие!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?