Мъжеядката
- Автор: Грэйзер Джиджи Леванджи
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547333720
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:
2. Закуска. Съдържанието й зависеше от наличността в хладилника и в портмонето на Клариса. Можеше да е купчинка корнфлейкс — сух (от оня, който разни момичета с крака, тънички като куки за плетене, рекламираха по телевизията) или с нискомаслено мляко (белезникава течност с вкус на тебешир), парче плод и порядъчно количество кафе (достатъчно, за да върне към живот мъртвец или наркоман в състояние на амок).
3. Следваше четене на „Ню Йорк Таймс“. От кора до кора.
4. Това, последното, беше майтап.
5. Разговор със Съзвездието по мобилния телефон. Съставяне на план за деня. Това отнемаше около час.
6. Следваше същинската част от деня.
а) Здравословно начало (тренировка по йога). Особено полезна при тежък махмурлук. Максимална продължителност девет и половина минути (препоръчителна според книгата „Десет минути за перфектно тяло“). Половин минута едва ли беше от значение при положение, че съвършенството е нещо субективно.
Понякога „а)“ можеше да се пропусне и да се премине направо към съществената част:
б) Обяд с приятелките на едно от следните три места: 1. „Айви Робъртсън“ (ако разполагаха с кредитната карта на някое бивше гадже); 2. „Чая“ (ако някоя от тях се чувстваше дебела или изненадващо беше станала почитателка на малограмажните порции треволяк); 3. Онова европейско заведение на „Сънсет Булевард“, пълно с мъже на име „Фазул“ или „Кшищоф“, готови, след като ги стрелнеш с очи и пофлиртуваш интензивно петнайсетина минути, на драго сърце да ти платят сметката.
Обядът продължаваше приблизително два часа и половина.
7. Обикаляне по магазините: за гримове (три пъти седмично); за обувки (на „Медисън“ или „Агнес Би“) и т.н. или посещение при фризьор, козметик и т.н.
Понякога (да речем, веднъж месечно) се случваше идеята за масаж на гърба да предизвика у тях прозявка и да им се прииска да опитат нещо по-различно (от рода на физическо раздвижване или интелектуално занимание). Например литературно четене. Или преглед на печата (в смисъл на някой вестник, на чиято първа страница не се обсъжда надълго и нашироко шокиращата новина, че Мелиса Ривърс има проблем със задържането на течности). А една от тях (най-вероятно Дженифър) дори веднъж предложи да пояздят. Но Поло се беше противопоставила най-категорично (собствената й майка беше горчив пример за последиците от ездата — отдалече изглеждаше стройна, загоряла, но отблизо беше с толкова сбръчкана и загрубяла кожа, че тръпки да те побият). Не, никаква езда. Още повече, че (както Грейви правилно отбеляза) в конюшните мирише отвратително.
Предпочитанията на самата Клариса клоняха към следобедната дрямка (нищо по-здравословно и релаксиращо).
8. Вечеря. Три основни алтернативи: а) италианска кухня в домашна обстановка, пред телевизора — 24-инчов „Сони“, подарък от Теди (в компанията на „Али Макбийл“, „Приятели“ или участниците в някое телевизионно шоу); б) „Мистър Чоу“ (ако разполагаха с нечия кредитна карта — за справка виж точка „обяд“; в) среща с мъж, който притежава потенциал (това включваше обувки, прическа, ръст, зъби, свеж дъх, социално положение, фамилия и изобщо — стил). Поло особено държеше кавалерът й да е в крак с последните модни тенденции.
Бяха излизали с общо… трима такива мъже за последните пет години.
9. Сън. За него идваше ред някъде около полунощ. (Или по-късно, ако бяха канени на купон.)
А те почти винаги бяха.
Клариса не си спомняше да си е лягала преди два още от времето на подплънките (а модата им наистина мина отдавна).
За сравнение: един ден от живота на омъжената Клариса (по-конкретно, ден втори):
1. Събуждане в седем. Изпращане на съпруга на работа, последвано от горък плач (в изблик на самосъжаление) и кървави планове за отмъщение (насочени към някои близки роднини).
Връщане в леглото — в жалката спалня, на мизерното апартаментче на невзрачното блокче, гъмжащо от начинаещи нископлатени актьори.
2. Повторно събуждане (някъде към десет или дори по-късно). Незабавно надничане през прозореца, за да се провери дали случайно беемвето не е изчезнало през нощта или издраскано от маздата на някое актьорче. (В този квартал можеше да се очаква всичко, дори най-лошото.) Следваше разговор с приятелките по мобилния телефон (Клариса използваше случая, за да си поплаче още малко).
3. Плач. Докъм обяд, когато приятелките й идваха да я посетят (всички, с изключение на Сузи). Поло започваше да киха още с влизането. („Тук някъде има котка!“, въпреки че прекрасно знаеше, че Клариса има котка от осем години, и сядаше на балкона, откъдето не помръдваше в продължение на два часа.) Когато си тръгваше, лицето й беше подпухнало и зачервено — посещението при алерголога беше неизбежно.