Мъжеядката

— Само помисли, миличка. Ами че това е най-доброто, което изобщо можеше да ти се случи — той звучеше така развълнувано, сякаш току-що беше спечелил милион на конни надбягвания. Или на боксов мач между две от приятелките му.

— Не виждам нищо хубаво в цялата ситуация, Теди. Сигурно е заради стреса. Ще ти бъда благодарна, ако ми отвориш очите.

— Знаеш ли, Сладкишче, най-романтичният период от брака ни с майка ти беше в началото, когато започвахме от нулата.

— Само не споменавай този израз, Теди! Алергична съм към него — побиват ме тръпки.

— Защо? Няма нищо лошо в това да се сблъскате с живота. Ще пием ли по едно „Блъди Мери“, Аарон?

На Клариса й се искаше да закрещи.

— Как можеш да говориш за това с такъв лековат тон?! Имам чувството, че се забавляваш с нещастието ни. Ще свършим, нагъвайки котешка храна направо от консервата, а ти ми говориш за романтика!

— Дъщеря ми винаги е имала усет за драматичното — с гордост отбеляза Теди.

— Забелязал съм — потвърди Аарон.

— Е, какви са плановете ти, синко?

— Зарежи това „синко“, Теди — сряза го Клариса. — Важни са делата, не думите.

— В понеделник започвам работа — спокойно отговори Аарон.

— Като продуцент? — попита с надежда в гласа Клариса.

— Асистент на продукция. Ще получавам по триста долара седмично.

— Асистент на продукция?! — простена Клариса.

— Е, не мога да започна от най-високото стъпало. Първо трябва да мина през чиракуването. — Настроението на Аарон изобщо не изглеждаше помрачено.