Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Наля си чаша, гаврътна я и си сипа още една, преди да обиколи празната къща. Сърцето му се късаше от отсъствието на Ерин и ако тя неочаквано застанеше на прага, той щеше да се извини, задето я е удрял, щяха да се сдобрят и после да се любят в спалнята. Искаше му се да я прегърне и да й шепне как я обожава, обаче знаеше, че жена му няма да се върне и че макар да я обича толкова много, понякога тя ужасно го ядосва. Съпругата не може просто да си тръгне. Съпругата не може просто да изостави брака си. Искаше му се да я удря, да я рита, да я шамаросва и да я скубе, задето е такава глупачка. Задето е такъв проклет егоист. Искаше му се да й покаже колко безполезно е всяко бягство.
Изпи трета, после и четвърта чаша водка.
Всичко беше толкова объркващо. В къщата цареше пълен хаос. На пода в дневната имаше празна кутия от пица, рамката на вратата на банята беше напукана и от нея стърчаха трески. Вратата вече не се затваряше изцяло, понеже Кевин я беше изритал, когато Ерин се заключи вътре и се опита да се скрие от него. Стискаше я за косата, докато я блъскаше с юмруци в кухнята, тя хукна към банята, той я погна и накрая ритна вратата. Сега обаче не помнеше за какво беше свадата.
Не помнеше много от онази нощ. Не помнеше, че й е счупил два пръста, макар да беше повече от очевидно. Обаче цяла седмица не я пусна да отиде в болницата, докато не стана възможно синините по лицето й да се прикрият с грим, затова тя се оказа принудена да чисти и да готви с една ръка. Донесе й цветя и й се извини, уверяваше я, че я обича, и обещаваше повече никога да не прави така, а след като й свалиха гипса, я заведе на вечеря в „Петрони“ в Бостън. Мястото беше скъпо и той й се усмихваше от стола си. След това отидоха на кино, а по пътя за вкъщи си мислеше колко много я обича и какъв късметлия е, задето има такава съпруга.
21
Алекс остана чак след полунощ и изслуша разказа на Кейти за предишния й живот. Когато тя капна и не можеше да говори повече, той я прегърна и я целуна за лека нощ. Докато караше към вкъщи си каза, че не познава по-смел, по-силен и по-изобретателен човек.
Прекараха заедно много време през следващите няколко седмици — поне колкото им беше възможно. Той работеше в магазина, тя — в ресторанта, затова не можеха да отделят повече от няколко часа дневно, но Алекс очакваше посещенията си в къщата й с вълнение, каквото не бе изпитвал от години. Понякога вземаше Кристен и Джош. Друг път Джойс го прогонваше с намигване и му пожелаваше приятно прекарване, преди той да се запъти натам.
Рядко оставаха в неговия дом, а когато се случваше, беше само за кратки периоди от време. На него му се искаше да вярва, че е заради децата, че предпочита взаимоотношенията им да се развиват бавно, но част от него съзнаваше, че е и заради Карли. Алекс беше сигурен, че обича Кейти — увереността му нарастваше с всеки изминал ден — но знаеше, че още не е готов. Кейти като че ли разбираше неохотата му и явно нямаше нищо против, дори и само защото в нейната къща бе по-лесно да се усамотят.
Въпреки това още не се бяха любили. Алекс често си представяше колко прекрасно би било, особено в миговете преди да заспи, но знаеше, че тя не е готова. И двамата усещаха, че това е знак за промяна в отношенията им, нещо като многообещаваща установеност. Засега му беше достатъчно да я целува, да усеща ръцете й обвити около тялото си. Обичаше уханието на жасминовия шампоан в косите й и начина, по който ръката й се сгушваше идеално в неговата, а също и как всяко тяхно докосване бе заредено с приятно очакване, сякаш се пазеха един за друг. Той не беше спал с друга жена след смъртта на съпругата си и сега имаше чувството, че несъзнателно се е пазил за Кейти.
Приятно му беше да я развежда из областта. Разхождаха се по брега, покрай старите къщи, и разглеждаха архитектурата, а един уикенд той я заведе в градините „Ортън Плантейшън“, където се скитаха след хиляди разцъфнали розови храсти. След това обядваха в малко бистро на брега на океана на Касуъл Бийч, където се държаха за ръце върху масата като тийнейджъри.
След вечерята им в нейната къща тя повече не засегна темата за миналото си, той също. Знаеше, че Кейти още обмисля разни неща: колко вече му е разкрила и колко още има да му разкрива, дали може да му има доверие, доколко има значение, че всъщност все още е омъжена, и какво ще се случи, ако Кевин някак разбере къде е тя. Когато усетеше, че тя размишлява над тези въпроси, Алекс внимателно й напомняше, че каквото и да се случи, той никога няма да издаде тайната й. Никога няма да каже на никого.