Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Всичко приключи с това, че Г. А. трябваше да утешава него, косматия и несимпатичния, да му трие сълзите, да му припомня някакъв случай, когато всичко е било заплетено много по-сложно, а е завършило благополучно и в края на краищата косматият и несимпатичен човек съвсем се разрида — вече не в преносния, а в буквалния смисъл на думата и затова Г. А. ми направи знак с очи да изляза.
Когато се връщахме, попитах Г. А. какво мисли за подборката в „Ташлинска правда“. Той отвърна: „Можеше да бъде и много по-лошо.“ После помълча малко и добави: „А може би и ще бъде много по-лошо. Ще видим.“ Сетне помълча още малко и промърмори сякаш на себе си: „Във всеки случай, аз повече няма да се обръщам към никого. Късно е.“ Това беше ключовата дума. „Късно е, късно е! — викаше Волф, — издекламира Г. А., като се оживи. — Пяна и кръв се стичаха по брадичката му.“ Както винаги, този цитат му върна доброто настроение. Погледът му беше станал по-весел, когато изведнъж ме запита: „Княже, не ви ли се струва понякога, че ние сега живеем в преломен момент, на хребета на историята? Никога ли не сте имали такова усещане? На хребета на историята е ужасно неуютно: духа, има течение, мирише и е тревожно, страшно и несигурно, но пък, от друга страна, щастлив е който посети тоз свят в минути съдбоносни… Какво ще кажете, а Княже?“
Наистина, как ли се чувства човек, когато живее в преломен момент от историята? Трябва да помисля. Всъщност, какво е преломът в историята? Когато по кръстовищата стоят бронирани коли и димят огньове, това вече не е прелом, вече е започнала новата история. А преломът, това е производна на времето. Казват, че сърдечно болните реагирали не на лошото време, а когато се променя хубавото. Слънцето още сияе наоколо, топло е и се носят аромати, но налягането вече започва да пада и болният се хваща за сърцето. Може би и с историята е така? Може би Г. А. е толкова чувствителен, че реагира на промени, които едва-едва започват? Не бих се учудил, макар че самият аз не усещам никакви промени.
Пикетите са станали повече от вчера. Лозунгите са почти същите. На чуждестранните туристи им е страшно интересно и те непрекъснато бляскат със светкавиците и жужат на всички страни с видеокамерите.
Попитах Михей какво е направил лично той, комсомолецът Михей, за да не отиде във Флората неговият приятел княз Игор, който също е комсомолец? Вместо отговор чух някакви реликтови звуци.
Ръкопис „ОЗ“ (19–22)
19. В действителност остров Патмос се оказал доста оживено местенце. Явно по онова време той е бил пресечна точка на няколко каботажни, ако не пътя, то поне пътеки. Почти всяка седмица в неговото удобно южно заливче хвърлял котва някой плавателен съд, за да попълни запасите си с прясна вода, да се снабди със сушено козе месо, а понякога и да стовари на брега нов заточеник.
Оказало се, че Патмос е препълнен със заточеници. Те се наричали с жаргонната думичка прикахти, което примерно съответства на нашето понятие „кръщелник“. Там имало кръщелници на Калигула, кръщелници на Клавдий и кръщелници на Тиберий. Сред тях били възгордели се сенатори, провинили се артисти, чуждоземни князе, майстори и любители на острите думички, неугодни реформатори — някои със семействата и покъщнината, а други без уши, без език, понякога и без гениталии.
Всички те, даже и тези без гениталии, били елит. Били социално близки. А полуголият изварен в кипящо масло професионален бандит с обелена кожа бил социално чужд. Строго погледнато той дори не бил достоен за заточение — щом маслото не било стигнало за него, то мястото му без всякакво съмнение било на кръста, а не в светското общество. По тази причина първите седмици от пребиваването му на острова били помрачени от инциденти.
Впрочем, по-правилно би било да се каже, че тези седмици били помрачени от гледна точка на прикахтите. Те се стремели да поправят грешката на властите, но не преуспели в това си начинание.
Отначало били убити три кучета: опитали се да го гонят с кучета, които той убил, и заедно с Прохор ги изпекли на огъня и ги изяли. След това били осакатени четирима роби на сенатора Варон, които той изпратил да отмъстят за кучетата. Бандитът ги лишил от гениталии, за да не могат в бъдеще с нищо да превъзхождат своя стопанин.