Натоварени със зло
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Натоварени със зло». Краткое содержание книги:
Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.
Подборката завършва деканът на социологическия факултет. Статията му е посветена главно на тунеядството и в частност на Флората като социално явление в обществото от началото на втората НТР. Всичко е много разумно, академично и, според мен, безспорно. Той явно е предпочел, (не зная по какви съображения) да не влиза в спор с Г. А., но се чувства, че практически не е съгласен с него по всички точки. Както по съдържание, така и по форма.
Едно от неговите разсъждения, обаче, ми се струва достойно за внимание. След като говори в смисъл, че Флората би била невъзможна, ако бяхме се научили да предоставяме на всеки млад човек работа по негов вкус, той отбелязва: „Засега ние все още нямаме моралното право да осъждаме Флората. Работната ръка не достига, все още има много непривлекателен и непрестижен труд и ние упрекваме Флората, че не желае да се занимава с него, но вече е близо времето, когато НТР ще бъде завършена, (ориентировъчно — след 40–50 години) и непривлекателният и непрестижен труд изцяло ще бъде поет от кибернетиката. Какво ще отговорим тогава на Флората, когато тя каже: «Добре де, давайте вашата работа»? Трябва още от сега да сме наясно, че от днешна гледна точка това ще бъде много странно време — време, когато трудът веднъж завинаги ще престане да бъде обществена необходимост. Може би действително би трябвало да разглеждаме Флората като модел на общата социална ситуация в едно не чак толкова далечно бъдеще?“
Какво разбрах аз от всичко това?
Под публикацията няма бележка на редакцията. Следователно градският комитет все още не е взел решение по повод на предстоящата акция. Въобще, забелязва се, че позицията на градския комитет е по-скоро умиротворяваща, отколкото подбуждаща. Друг момент са подписите. Струва ми се важно, че за К.П. Плюхин всичко е написано подробно: той е ветеран, получава специална лична пенсия, има звание почетен наставник и заслужил работник на РСФСР. Също и за декана: професор, член-кореспондент, лауреат, депутат… А за Г. А. е отбелязано просто и без украшения: Г. А. Носов. Вярно, че това може да се разбира и в смисъл, че всеки в града знае кой е Г. А. Носов и той няма нужда от специално представяне. Но при известно желание може да се открие и някакъв предупредителен намек: днес ти все още си и заслужил учител, и лауреат, и депутат, и градски съветник, но утре може да станеш просто Г. А. Носов и точка. От цялата подборка Кирил направи извънредно оптимистични изводи: градският комитет няма да допусне нещата да стигнат до крайност — ще вдигнат малко шум, ще покрещят и ще се успокоят. Отбележете тона в статията на ветерана, също отсъствието в подборката на материал от преподобната красавица Беки, а също и това, че за арбитър е избран човек от високочелите — учен, а не практик, не администратор.
Той направи тези изводи във вестибюла с куфар в ръка. Говореше много убедено, но пък и в неговото положение би било странно да каже нещо друго, като например: да, братлета, лоша ви е работата, ама все някак ще се измъкнете, а пък аз трябва да тръгвам на пътешествие около Африка.
Тъкмо го бяхме изпратили, когато Г. А. ме извика и каза: „Да тръгваме“. Ние тръгнахме и през целия път аз се опитвах да отгатна къде отиваме, но, разбира се, не можах. Ние отидохме в телевизионния център и се изкачихме право при главния началник. Оказа се, че главният началник е дълъг, прегърбен, потен, космат (несимпатичен) и веднага стана ясно, че той е на границата на истерията. Още щом влязохме, той се развика, а в гласа му се чуваха ридания: „Още какво има, Георгий? Ама какво още искаш?“
Да, той е стар и верен приятел на Г. А. Да, до гроб ще бъде благодарен на Г. А. заради своята дъщеря. Той смята, че неведнъж е доказал своята благодарност и с думи и на практика, но сега нищо не може да се направи. Не е ли изразил достатъчно ясно тази проста мисъл в телефонния разговор? Не, по радиото също не може. Не, няма никакви тайни от никого, никакви тайни пружини, и той не се страхува от никого. Но в момента той издържа буквално с последни сили. На стари години няма никакво намерение да цапа съвестта си, а дори най-малката намеса в това, което става, ще доведе до там, че той неизбежно ще бъде окалян от главата до петите. Не, това „по-лошо не може да бъде, но може би ще стане по-добре“ е едно голямо заблуждение. Точно по-лошо ще стане, и то много по-лошо! Знаем ли ние колко му е било трудно да отклони честта да предостави ефир на началничката на „Просвета“, на председателя на Съвета на ветераните, на главния редактор на „Ташлински агропром“… Ако сега Г. А. излезе в ефир, тогава той (косматият и несимпатичен главен началник), по простата логика на гласността ще трябва да предостави ефир на всички назовани и на още двадесетина неназовани лица, които изгарят от желание да призоват гражданите да грабнат железните ръкавици, железните метли и нажеженото желязо…