Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
Дори след като си намери работа, се наложи да живее нелегално в палатка в планината, защото не можеше да си позволи да наеме жилище. През една дъждовна нощ именно там я откри лесничеят Спенсър. Сърце не му даде да я прогони. Разреши й да остане до сутринта, при условие че обещае призори да си събере багажа и да си тръгне. От благодарност Рейчъл го целуна ей така, под дъжда. Той се смути и се стресна. Дори се изчерви. Ала на другата сутрин се върна и по лицето му се изписа облекчение, когато я видя, въпреки че той самият бе настоял да си отиде. Така се случи.
Рейчъл се влюби и всичко се промени.
За пръв път се задържаше толкова дълго на едно място и чувството беше странно. Спенсър обаче беше тук — милият, грижовен, стабилен Спенсър — и тя знаеше, че не може да бъде някъде, където Спенсър го няма, което, като се замисли, беше причината майка й да последва баща й на странство из цялата страна. Рейчъл свикна с това любопитно място и забавните му суеверия. Свикна да спи в легло и да използва вана. Научи се да шофира. Дори убеди Уила да й позволи да отвори кафенето в магазина. И с изненада откри, че я бива в това.
Откри още, че кафето присъства във всякакви спомени — различни у всекиго. Неделни сутрини, приятелски купони, любим дядо, починал отдавна. Кафето значеше нещо за хората. Обогатяваше някак живота им.
В това отношение много приличаше на любовта.
И понеже Рейчъл вярваше в любовта, вярваше и в кафето.
Но дотук.
Все още не вярваше в камбанки звънтящи, когато им хрумне, въпреки че камбанката в магазина правеше точно това.
Вдигна поглед, когато тя иззвъня отново тази събота. Очакваше да не види никого, но за нейна изненада Уила влезе в магазина.
— Защо си тук? — попита я Рейчъл. — Нали е почивният ти ден?
— Днес ще излизам с Колин Осгуд и си уговорихме среща тук — отвърна Уила и отиде при нея зад бара. — Ако започнеш да имитираш звучни целувки, ще ти отнема барманските привилегии.
Рейчъл се престори, че размисля сериозно. После попита:
— Позволено ли е да се шегувам?
— Не.
— Да рецитирам смешни стихчета?
— Не.
— Да изтананикам „Сватбения марш“ на раздяла?
— Не.
— Означава ли това, че с Колин сте…
Уила я прекъсна, преди да довърши.
— Не.
— Сигурна ли си? — кимна Рейчъл към витрината и Уила видя Колин да минава отпред. — Не съм те виждала да се криеш от другиго. Явно този те влудява.
Колин влезе и измери с поглед първо Рейчъл, после Уила, вероятно учуден защо са се втренчили така в него. Сведе очи, сякаш да провери дали не е пропуснал да се облече. Носеше къси панталонки, туристически обувки и риза с дълъг ръкав.
Рейчъл забеляза как Уила сбърчва вежди.
— Облечен си като за… Не! — махна с ръка тя. — Категорично не.
— Познай къде ще ходим? — ухили се Колин. — В планината!
— Не искам — отсече Уила. — Не съм облечена подходящо.
— Нима не се намираме в магазин за спортни стоки?
— Затова ли настоя да се срещнем тук? — разгневи се Уила.
— Да.
Тя скръсти ръце.
— Няма да дойда.
— Хайде. Довери ми се — настоя Колин.
— Ще ти донеса подходящи обувки, докато си сложиш панталонки и тениска — предложи Рейчъл, решила, че ако с Колин обединят усилия, може и да успеят. — Ще ти дам и сламената си каубойска шапка.
— Готова е да ти даде шапката си — подчерта Колин.
Погледна Уила и вдигна вежди, сякаш излага необорим аргумент.
Рейчъл знаеше, че ако Уила не иска нещо, няма да го направи. Щом се оставяше да я придумат, значи в момента се бореше само със себе си.
След няколко минути я екипираха и тя заприлича на дете, принудено да облече ужасното костюмче, ушито от баба му.
— Да поемаме — каза. — Но вече ти споменах, че предишният опит се провали.
— Веднъж тръгна с мен, видя змия на десетина крачки пред нас по пътеката и се втурна обратно в колата — обясни Рейчъл.
Уила потрепера.
— Не харесвам змиите.
— Повечето от тях са много мили — възрази Колин.
— О, чудесно! — възкликна Уила и тръгна към вратата. — Значи си любител на змии!