Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
Констънс имаше усещането, че жената иска да бъде попитана за тази кражба, но остави този момент да отмине.
— Ако аз бях на мястото на агент Пендъргаст, също щях да оглеждам от всички страни. Проблемът е, че Пърси е горд човек. Затова се нагърбих да ви помоля да кажете на агент Пендъргаст колко неловко се чувства заради случилото се. Би искал да окуражи агент Пендъргаст да продължи да разследва кражбата на виното и се надява, че няма да позволи на тези убийства, колкото и да са ужасни, напълно да го отклонят от първоначалното му намерение.
— Мога да ви уверя, че здраво работи по вашия случаи каза Констънс. – Тя не влезе в подробности. По своя безмълвен начин нейният попечител беше изяснил, че състоянието на разследването няма да се обсъжда с никого, докато той не сметне, че е време.
— Много се радвам. Второто убийство наистина хвърли града в паника, не бях виждала подобно нещо. Началникът направо не е на себе си. За щастие имаме сержант Гавин, който може да запълни празнината. Както и да е, научих, че Пендъргаст е чул убийството, докато е бил в тресавището.
— Откъде знаете?
— Клюките тук се разпространяват бързо. Колкото са по-мрачни или пикантни, толкова по-бързо се разнасят.
— Разбирам.
— Колко ужасно. – Хинтъруасър потрепери. – По това време Пърси и аз бяхме на концерт на класическа китара в Малката червена черква. Пърси обича музика за класическа китара и беше поканил музиканта от Бостън като част от поредицата Ексмутски есенни концерти. Нали разбирате, той е в управителния съвет.
Констънс използва водопада от думи, за да си вземе още една филийка и да я намаже с масло.
— Чудя се как успявате да поддържате такава стегната фигура – подхвърли домакинята и се засмя. Констънс отпи глътка чай, после остави чашата на място.
— Изглежда имам свръхактивен метаболизъм.
— О, колко хубаво би било да съм отново младо момиче – въздъхна Хинтъруасър, докато доливаше чашата на гостенката си.
Чу се дрънчене на звънче и някои влезе в магазина.
— Клиент! – каза Хинтъруасър и стана. – Това се случва толкова рядко, че може би трябва да го препарирам и изложа на показ! Тя отиде към предната част на магазина, а през това време Констънс довърши своя чай. Клиентът бързо си напазарува. И в този момент като по поръчка колата, която странноприемницата използваше, за да вози гостите си из града, един „Буик Спешъл“ V8 от 1936 година, спря до бордюра.
— Вашата кола – отбеляза Хинтъруасър, която взе нещо от полицата и то пъхна в ръката й. Беше кутийка с чаени пакетчета. – Ето нещо малко за спомен – моята смеска „Ексмутски чай“.
— Благодаря.
— Няма защо. Аз ви благодаря, че се отбихте. – Хинтъруасър отново й стисна ръката. – Надявам се, че няма да забравите молбата ми. Имам предвид да разговаряте с агент Пендъргаст.
26.
В десет часа „Морската карта“ вече беше почти празен. Констънс седеше на ъгловата маса срещу агента, а пред всеки от тях имаше чиния с филе от морски език а ла Пендъргаст, приготвено от Реджинал Шератън, включително празна бутилка от вино. Нощта беше жестока – пристъпите на вятъра караха прозорците да потракват и стените да потреперват. Далечното бумтене на прибоя под високите крайбрежни скали беше като мрачно остинато[29] към воя на вятъра над странноприемницата.
Констънс кимна към черната дъска, на която беше изписано тазвечерното меню.
— Май твоят морски език се е превърнал в ресторантски хит. Забелязах, че го сервираха на повече от половината маси.
— Винаги съм твърдял, че Масачузетс е крепост на добрия вкус. – Пендъргаст стана. – Искаш ли да се качваме? Трябва да обсъдим важни и поверителни неща.
Констънс също стана и го последва покрай бара, където той се спря да поръча на бармана да изпрати горе в стаята му прашната бутилка калвадос, която по някакво чудо бе успял да забележи в дъното на лавицата, заедно с две конячни чашки.
Тя го последва нагоре по стръмните, скърцащи стълби. Стаята на Пендъргаст, където още не беше влизала, бе заета от голямо двойно легло с четири колони; в далечния край имаше малка тухлена камина, писалище, стол и лампа. В камината имаше подредени дърва, но не бяха запалени.
— Седни на стола, моля, аз ще седна на леглото – покани я Пендъргаст, който отиде до камината и запали подпалките. Те пламнаха и започнаха да хвърлят трепкаща жълта светлина из стаята.
Констънс извади кутийката с пакетчетата чай, които й беше дала по-рано днес Хинтъруасър.
— Може би това ще е по-подходящо – каза тя. – Знаеш, че не съм много по пиенето. Можем да помолим да донесат чайник с гореща вода.
29
Настойчиво повторение на музикална тема. – Б.пр.