Мрачни времена

— Едната беше сборник с легенди на гуни, с варианти от най-различни места. Онзи, който ги е записал, е бил учен богослов. Книгата му не е била предназначена да се разпространява сред обикновените хора, за да не обърква ума им.

— Не съм объркан и в мен няма нищо обикновено — забеляза Кофата.

— И какво печелим, Мъргън? Защо те не искат да ни разкажат за тая кучка? Я! Видя ли онази? Избухна!

— Вижте, религията гуни е най-разпространена тук — започнах.

— Мисля, че с това сме наясно, Мъргън — отвърна Гоблин.

— Само за да обясня. Повечето хора тук, на юг, вярват в Кина. И да не са гуни, пак вярват. Ето легендата. Гуни имат Господари на светлината и Господари на мрака, които господстват, откакто свят светува.

— Стандартно ми звучи.

— Стандартно е. Само че ценностните системи са по-различни от познатите ни у дома. Тук равновесието между мрака и светлината е по-динамично и не е натоварено с чувства като нашата борба между доброто и злото. Нещо повече, Кина е един вид самоиздигнала се външна сила на гнилостта и покварата, която напада и мрака, и светлината. Била създадена от Господарите на светлината, за да им помогне да разгромят орда от много гадни демони, с които не можели да се справят по друг начин. Тя им помогнала, като изяла демоните. И, естествено, надебеляла. Но явно е искала и десерт, защото се опитала да изяде и всички останали.

— Била е по-силна от боговете, които са я създали?

— Хора, това не съм го измислил аз, не искайте от мен разумни обяснения. Гоблин, ти си ходил навсякъде. Да си виждал някога религия, която всеки невярващ с достатъчно акъл, че да може да си връзва връзките на обувките, да не може да разкатае?