Мрачни времена

— Да пазят боговете ти да вдигнеш нещо!

— Имаш сериозен проблем с отношението към възрастните, хлапе. Стар съм вече. — И Едноокия се разтвори във въздуха. Има го тоя навик, когато не може да защити позицията си.

Разглеждах откритите книги и бях толкова заинтригуван, че зарязах задълженията си. Бяха написани на джайкури, но писмената му форма е почти идентична на писмения талиански.

Дойде Гоблин.

— Добре ли ти е? Вече не ти се вие свят, нали?

— Не. Много се тревожите.

— Не е много. Виж, носят се някакви нови слухове. Към нас идвали подкрепления, начело с Кинжала — точно той ли!

— Кинжала ли? Той не е… Никога не е бил начело на нещо, по-голямо от намаляла рота. Преди изобщо да стигнем тук. Водил е партизанска война срещу необучени…

— Не съм го назначил аз. Само докладвам. Освен това се справял добре.

— Уилоу Лебеда и Бесния Корди също. Но онова, което тези тримата постигнаха, се дължеше най-вече на случайността, късмета и глупостта на сенчестите. Защо командва цяла войска, да му се не види?

— Предполага се, че той е заместник-командир на Господарката. Вече няма съмнения, че тя е оцеляла. И освен това е вбесена и събира нова армия.

— Бас държа, че Могаба подскача от радост, търчи насам-натам и крещи: „Спасени сме! Спасени сме!“

— Да, подскача, би могло да се каже.

През следващите дни чухме хиляди най-невероятни истории. Ако поне една десета от тях бяха верни, в света се извършваха някакви твърде шантави промени.

— Чу ли последното? — попита ме Гоблин една вечер, когато се откъснах от книгите, което се случваше рядко, за да огледам външния свят от стената. — Господарката не е Господарка, в края на краищата, а превъплъщение на някаква богиня на име Кина. Явно голяма гад, при това.

— Нищо чудно. Тай Дей, ти нали познаваш Кина? Разкажи ни за нея. — Тай Дей нямаше достъп до нашите бърлоги, но когато излезех да подишам въздух, той винаги се появяваше.

Той забрави и трите думи на талиански, които си признаваше, че знае. Името на богинята изтри всичко от мозъка му.

— Така става, когато споменеш Кина на всекиго — отбелязах аз. — Дори пленниците не мога да накарам да говорят за нея. Да речеш, че е била в Черния отряд!

— Сигурно е голяма чаровница — заключи Кофата.

— О, да, точно такава е. Още една — имах предвид падаща звезда. Брояхме ги. Брояхме и вражеските постови огньове. Южняците наскоро се бяха пръснали на малки лагери из равнината. Сигурно ги беше страх да не им се измъкнем.

— Значи знаеш нещо за нея? — попита Гоблин.

— От книгите, които намерихте. — Мъжете бяха сърдити. Книгите и няколко запечатани делви с жито бяха единствените съкровища, които изкопаха. Гуни бяха най-разпространената религия в Джайкур, а те не погребват мъртвите си. Изгарят ги. Малцинството ведна също изгаря мъртъвците, но без вещи за задгробния живот. Когато мъртвите отидат отвъд, багаж не им трябва. В рая им осигуряват всичко. В ада също.