Мрачни времена

Нататък? Да. Вижте ги. Двама същински дяволи, нали, обвити в розовата си мъгла? Но като че не са тръгнали да превземат града, нали?

Какво е това? Сенчестите се разбягват, все едно в курника е влязла лисица. Виковете им са изпълнени с чист ужас. Нещо черно се движи бързо сред тях. Вижте. Ето там свали един човек на земята. Нали?

Светлината е толкова слаба, че центърът на битката се е преместил. Старецът е черен като сърцето на самата нощ. Мислите ли, че окото на смъртен би го забелязало, докато се прокрадва между мъртвите? Накъде ли е тръгнал? Към мъртвия кон на Тъкача на сенки?

Кой би го очаквал? Този явно е луд.

Пълзящият мрак също настъпва към мъртвия кон. Вижте как очите му проблясват в червено, когато се разгарят пожарите в града. Погледнете онзи глупак, който тича към него, вместо да бяга оттам. Ето ги и червата му. Тъпотата може да бъде смъртоносна.

Черният дребосък е изчезнал, защото е престанал да се движи. Ето го. Чул е нещо. Ето го, търчи към мъртвия жребец. Иска да си прибере копието. И може би това в някакъв смахнат смисъл е оправдано. Той вложи много труд в него.

Отново е спрял и опулил очи, докато души из нощта и улавя един почти забравен мирис. В същия миг смъртоносният мрак го подушва.

Тържествуващ рев на пантера смразява сърцата по цялата равнина. Мракът започва да се движи все по-бързо и по-бързо.

Черният дребосък грабва копието си и хуква към стената. Ще успее ли? Може ли два тромави стари крака да го отнесат там достатъчно бързо, че да избяга от преследващата го смърт? Мракът е огромен и преизпълнен с радост. Дребосъкът стига до въжето, но все още се намира осемдесет стъпки по-надолу от безопасността. А е стар и изтощен. Завърта се. Тъкмо навреме. Острието на копието му щръква точно когато звярът скача.