Страшният съд [bg]

— Не знам дали убийството наистина е дело на профсъюза — каза Бъки и върху лицето му отново се изписа униние.

— Бъки, ти знаеш, че не съм аз.

— Знам го.

Бъки сведе поглед към кафето си, отпи глътка. На дъното на чашата утайката се изви като вихрушка от чер дим, преди отново да се уталожи. Вдигна глава и заговори с тих и равен тон:

— Аз видях следите на мъжа през онази нощ. В снега. Обувки около 13 номер. Първото нещо, което си помислих, беше, че го е направил Тейн. Той трябваше да се срещне с баща ти и сметнах, че са останали до късно, след което той е излязъл да се поразходи. Когато видях какво е станало, вече знаех, че следите са били на убиеца на баща ти. Но снегът вече ги беше затрупал, а проклетите полицаи си бяха заврели главите в задниците.

— Тейн ли? — рече Скот.

Бъки го погледна.

— Той ми е като брат — додаде Скот.

— Случвали са се и по-смахнати неща — каза Бъки.

— Каза ли на полицията?

— Разбира се — отвърна Бъки. — Но те решиха, че се опитвам да те защитя.

Скот остана известно време безмълвен, вторачен в пода. След което попита:

— Какво ще правим, Бък?

— Ще бъда откровен — каза той. — Мисля си за това и ако той наистина го е направил…

— Може и да не е той, нали? Не мога да повярвам. А обувки 13 номер може да носи всеки.

— Възможно е — каза Бъки. — Но ако той го е направил, или ако по някакъв начин е обвързан с профсъюза, той ще допусне грешка.

— Не мога просто да стоя повече тук — рече Скот, скочи от мястото си и закрачи из хижата.

— Когато преследваш голям белоопашат елен — каза Бъки, без да изпуска Скот из очи, — колкото повече приближаваш, толкова по-предпазлив става той. А когато влезе в обхвата на пушката ти — знаеш това — ти просто спираш. Не помръдваш и едно мускулче. И тогава, когато решиш, че вече си го изтървал, той ще помръдне с ухо, или ще размаха опашка. И тогава го събаряш.

Бъки погледна през малкото квадратно прозорче. Небето вече бе изсивяло, облаците се носеха към Нова Англия.

— Не — рече Бъки и допи кафето си, — ние ще стоим неподвижни и ще наблюдаваме.

— Той ще се измъкне.