Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 93
Перейти на страницу:

Живи да се сварят, барабар с перушината — ей така действа Dipsy Doodle. Варварско е, мадам, ама това е. Ник’ви овощни градини, ник’ви зидове. Цар Агамемнон рекъл на сина си: „Върви, момче, и я върни обратно таз земя!“. И той я върнал. Върнал я, подсвирквайки си и надувайки рога. Върнал и златничето, и жълтото лаврово дърво; върнал златните петлета и тигроворижите шпаньоли. Стига толкова мисионерско окултуряване, стига Pammy Pamondas. Може би е Ханибал, Мисури, може би е Картидж, Илинойс. Може би е ниска луна, може би е някакво погребване. Може и нищо да не е, ’щото още не съм му измислил име.

Мадам, ще ви издухам и поваля толкоз силно, че ще затреперите и ще се заизвивате като змия. С такава мощна нота, та ще ви запратя чак до Второто пришествие. Чувате ли почукването и потропването? Чувате ли как стене пилешкото дробче? Това е буги-уги, който си поема дъх. Това е мисионер, който къкри. Чувате ли ги тия писъци и ревове? Това е Meemy the Meemer. Тя е мъничка и ниска, сякаш изникнала от земята. Импровизирай днес, импровизирай утре. Никой да не се тревожи, никой да не го е грижа. Никой повече не ще издъхва нажален. Щото прекрасната ни стара земя е пълна с музика. Духай, ветре! Напълни очите с прах! Духай сух, горещ, пустинен, изпепеляващ! Помети ги тия овощни градинки, помети ги тия зидове! Буги-уги се върна. Буги-уги подхваща бинк-бинк. Бинк-отрова, бинк-палеж. Той си няма нозе и ръце си няма. Буги-уги свисти навред по цялата земя. Буги-уги крещи. И пак крещи. Крещи и крещи, и крещи, и крещи. Няма зидове, няма дървета, нищичко няма. Тю и пфу, и пфу и тю! Плъховете мърдат. Три плъха, четири плъха, десет плъха. Едно петле, един плъх. Локомотивът прави пуф-паф. Слънцето грейва, а пътят е нажежен и прашен. Дърветата никнат, листата се разтварят. Няма колене, няма ръце, няма и пръсти. Мели си царевицата и туйто. Задава се по пътя с банджо на колене. Почуква и потропва. Почуква — таппаханна, подрънква — раппаханна. Има кръв по пръстите и кръв в косите. Оплескал се е здраво, от горе до долу, и коленете му са в кръв.

Луис се е върнал на земята с подкова на шията. Готви се да изсвири мощна пронизителна нота, дето ще помете тъгата и сивотата и ще ги усуче като един бесен Торквемада. Защо ли ще го прави? Да покаже, че е доволен. Всичките му там войни и цивилизации никому нищичко хубаво не са донесли. Само кръв навсякъде и хора, молещи се за мир.

В гробницата, където жив са го погребали, лежи баща му, Агамемнон. Агамемнон бил велик богоподобен човек, истински бог. Родили му се двама сина, чиито пътища рязко се разминали. Единият посял страдание, а другият — радост.

Мадам, мисля за вас сега, за сладникавата и зловонна смрад на миналото, която се носи от вас. Вие сте мадам Носталгия, гниеща в гробището на извратени мечти. Вие сте черният сатенен призрак на всичко, което отказва да умре от естествена смърт. Вие сте евтиното бледо хартиено цвете на немощната и непотребна женственост. Отричам вас, страната ви, зидовете ви, овощните ви градини, умерения ви, препран на ръка климат. Призовавам злите духове на джунглата да ви убият в съня ви. Насочвам златния рог към вас, за да ви тормозя в предсмъртната ви агония. Вие сте белтъкът на развалено яйце. Вие воните.

Мадам, винаги има два пътя: единият е назад към уюта и сигурността на смъртта, а другият — наникъде. Иска ви се да се оттеглите сред старомодните ви надгробни камъни и познатите гробищни зидове. Оттеглете се тогава, пропаднете в бездънния океан на унищожението. Потънете в онази проклета апатия, която позволява идиотите да бъдат коронясвани за владетели. Потънете и се гърчете в мъки с еволюиралите червеи. Аз продължавам нататък покрай последните черни и бели квадрати. Играта е изиграна, фигурите са се изпарили, линиите са се изличили, дъската е плесенясала. Всичко е подивяло отново.

И какво ли го прави тъй хубаво и варварско? Мисълта за унищожение. Буги-уги се е върнал с окървавени колене. С един стремителен скок се озовал право в земята на Йосафат96. Поразходили го с двуколка. Излели керосин на къдравата му коса и го изпържили целия. Понякога, когато Графа подхване своето бинк-бинк, когато се пита: Каква ли тъжна мелодия да изсвиря сега?, можеш да чуеш как плътта цвърти и се пръсва. Като бил малък и дребен, го фраснали с картофена преса. Като станал по-голям и по-висок, го наръгали в корема с вила.

вернуться

96

Четвъртият цар на Юдея (873–849 г. пр.н.е.). — Б.р.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)