Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 93
Перейти на страницу:

На свечеряване се отбих в кафенето, за да се видя с господин Цуцу. Той настоя да го придружа до ателието му, искаше да ме представи на тесен кръг от литератори. Мислех си за купичката с ориз и откъде да я намеря.

Убежището му беше скрито на тавана на порутена сграда и неволно ми напомни библейското родно място на Жан Жионо в Маноск. Беше бърлога, каквато свети Йероним75 сигурно си е бил стъкмил по време на отшелничеството в чужди земи. Навън, във вулканичните недра на Ираклион, властваше Августин76; тук, сред мухлясалите книги, картините, музиката, беше светът на Йероним. Отвъд, в самата Европа, един друг свят умираше. Скоро щеше да трябва да посетиш място като Крит, за да откриеш отново свидетелства за изчезнала цивилизация. Тясната бърлога на Цуцу бе като напречен разрез на всичко, което си е отишло, за да бъде създадена културата на Европа. Тази стая ще продължи да съществува подобно на монасите в тъмните векове.

Един по един приятелите му пристигнаха, повечето от тях поети. Общият език беше френският. Пак изплуваха имената на Елиът, Брьотон, Рембо. Говореха за Джойс като за сюрреалист. Смятаха, че Америка преживява културно възраждане. Тук мненията ни рязко се разминаваха. Не мога да понасям идеята, която се е загнездила в умовете на малките народи, че Америка е надеждата на света. Назовах имената на техните собствени писатели, съвременните поети и романисти на Гърция. Те не бяха единодушни по отношение на достойнствата на този или онзи. Не бяха уверени в качествата на собствените си творци. Не скрих своето възмущение.

Сложена бе трапеза, отрупана с храна, вино, прекрасно грозде, и всичко това аз трябваше да отказвам.

— Мислех, че обичате да хапвате и пийвате — рече Цуцу.

Отвърнах му, че съм неразположен.

— Е, хайде, можете да пробвате малко студена риба — увещаваше ме той. — А виното трябва да го опитате, поръчал съм го специално за вас.

Учтивостта повеляваше да приема. Вдигнах тост за бъдещето на Гърция. Някой настоя да си взема от великолепните маслини и от прословутото козе сирене. Не се виждаше и зрънце ориз. Представих си как отново търча към дъното на дерето, при умрелия кон с отровните, тлъсти зелени мухи.

— А какво смятате за Синклер Луис, той със сигурност е един от великите американски писатели?

Когато казах „не“, всички се усъмниха сериозно в критическите ми способности. Кой тогава е велик?, запитаха. Отговорих:

— Уолт Уитман. Той е единственият велик майстор на словото, който някога сме имали.

— Ами Марк Твен?

— За юноши — отсякох.

Те се ухилиха, също като троглодитите предишната сутрин.

— Значи, мислите, че Рембо е по-добър от всички американски поети, взети заедно? — подметна предизвикателно един младеж.

— Да. Мисля, че е по-добър и от всички френски поети, взети заедно.

Все едно бях хвърлил бомба. По правило най-страстните защитници на френската традиция могат да бъдат открити извън пределите на Франция. Цуцу бе на мнение, че трябва да ме изслушат докрай; смяташе, че отношението ми е типично, показателно за американския дух. Ръкопляскаше, както би ръкопляскал на дресиран тюлен, който е направил номера с топките. Чувствах се някак потиснат от тази атмосфера на безплодни спорове. Дръпнах една дълга реч на развален френски, в която си признах, че не съм критик, че винаги съм бил пристрастен и предубеден, че не почитам нищо друго освен това, дето харесвам. Заявих, че съм невежа, което те енергично се опитаха да отрекат. Добавих, че предпочитам да им разкажа някаква история. И започнах — за просяк, който се бе помъчил да изкрънка от мен десет цента една вечер, докато отивах към Бруклинския мост. Обясних им как машинално му бях отказал, а после, след като извървях няколко метра, изведнъж ми мина през ума, че човекът ме беше помолил за нещо, изтичах обратно и го заговорих. Ала вместо да му дам десет цента или четвърт долар, което спокойно можех да сторя, му казах, че съм без пукната пара и че просто съм искал да го знае, нищо повече. А той възкликна: „Сериозно ли бе, приятел? Е, щом е така, с удоволствие аз ще ти дам десет цента“. Позволих му да ми ги даде, благодарих му сърдечно и си продължих.

вернуться

75

Йероним Блажени (ок. 347–420) — високообразован християнски учен, чието дело е каноничният превод на латински на Библията, известен под името Вулгата. В иконографията често бива изобразяван като старец с бяла брада, наведен над книгите. — Б.р.

вернуться

76

Християнският теолог и църковен деятел Августин Блажени (354–430). — Б.р.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)