Проклятието на инките [bg]

Разпването на Корсел щеше да бъде вечният про­вал на Хуан. В опитите си да спаси брат си той бе обрекъл Корсел да умре на кръста заради собстве­ните му грехове. Живот за живот - и за всичко това бе отговорен духът на Писаро. Епископ Франсиско не изпитваше съжаление нито към Корсел, нито към брат му. Корсел се беше освободил от този свят и се намираше на по-добро място, а Хуан се беше измък­нал по някакъв начин. Точно сега епископ Франсис­ко с радост би разменил собствената си участ с тази на някой от братята.

- Капитан Гонсалес идва - каза гласът. - Прова­лил се е в задачата си да върне чужденеца Уилсън Даулинг в Куско. Изоставил е дълга си. Ясно му бе казано да се върне единствено ако е заловил или убил онзи човек. Подобен провал не може да се търпи.

Епископ Франсиско нагласи алените си одежди и седна на ръба на леглото, за да завърже подкованите си ботуши.

- Какво ще поискаш от мен, велики господарю?

- Ще наредиш на капитана да вземе още войници от Лима. Не мога да видя в душата на този Уилсън Даулинг.Пътят му е забулен в тайна, която дори аз не разбирам.

Епископ Франсиско стана. Насинените му и из­терзани крака едва го държаха след близо пет дни душевно и телесно мъчение.

- Както заповядаш, велики господарю. - Не може­ше да възразява дори да искаше.

- Защитата на църквата трябва да стане ос­новни грижа на капитан Гонсалес. Нужни са повече войници. Нищоне бива да бъде оставено на случай­ността.

Чужденецът Уилсън Даулинг беше всял страх в духа на Писаро; така или иначе, събитията се про­меняха заради белия чужденец. Епископ Франсиско тайно се помоли Уилсън Даулинг да успее в пътя си, какъвто и да бе той. Може би единственият начин да се измъкне от собствения си плен беше чрез силата и решителните действия на Даулинг. Колко странно бе да се уповаваш единствено на човек, когото нико­га не си срещал - но както е известно, удавникът се хваща и за сламка.