Проклятието на инките [bg]

- Спаси ме, свети Исусе, закрилнико на потъпка­ните.

Погледна безпомощно към високия таван, после към богато украсения кръст на стената. Видът на при­кования към кръста Син Божий събуждаше смесени чувства - даваше на епископа сила да види Божията саможертва, но също така напомняше за ужасните грехове, извършени от самия него. Той изпъшка, ко­гато осъзна, че няма броеница, така че побърза да я грабне от копринената завивка на огромното си лег­ло. Започна да премята изумрудените зърна и да пов­таря неспирно „Милостива Света Дево...“.

- И Дева Мария няма да те спаси - каза гласът.

Епископ Франсиско се разхлипа, по бледите му бузи потекоха сълзи, както бяха текли безброй пъти през последните три дни.

- Моля те, господарю, трябва да ме освободиш от този ад! Не мога да направя онова, което искаш от мен.

- Единственият начин да се освободише да из­пълниш волята ми.

Устата на епископ Франсиско се напълни с кисе­лина само при мисълта какво вече беше направил. Искаше да повърне, но нямаше какво. Самоотвращението му бе толкова голямо, че от дни не беше в със­тояние да задържа течности и храна.

- Каза, че болката ще отмине, но тя не отмина, а само се засилва. Толкова ми е горещо, че сякаш кожа­та ми гори, но не мога да пия, за да утоля жаждата си.

- Защото не ми се подчиняваш. Остависе напъл­но и болката ще изчезне. Остави се на мен.

- Така каза и преди, но въпреки всичко болката е по-лоша от всеки друг път - изскимтя епископът. Той остави броеницата да падне между коленете му и опря чело на пода. - Остави ме да умра, господа­рю! Освободи ме от тази обвързаност. Греховете ми ме унищожават. Моля те, нека отнема собствения си живот.

- Не можеш да умреш, докато бдя над теб - от­върна гласът. -Ти си мой слуга и аз не го желая.

Неведнъж епископ Франсиско се беше изкачвал по спираловидното стълбище до покрива на катедралата в желанието си да се хвърли от високите стени и да се освободи от това ужасно чистилище. Но щом при­ближеше каменния корниз, дяволът Писаро просто обсебваше тялото му и въпреки собствената си воля епископът слизаше долу, далеч от опасността.

Друг път пробва да пререже гърлото си със сре­бърната кама, лежаща на олтара на св. Антоний. Но колкото и да се опитваше, не успя да прониже собст­вената си кожа. Писаро го беше предупредил да не посяга повече на живота си. Последствията щели да се изсипят най-вече върху паството му - онези, които той обичаше най-много, хората, които намираше за най-чисти, щели да умрат по най-ужасен начин.