![Мъжът, който търсеше сянката си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/6/mzht-kojto-trseshe-syankata-si-bg-download.jpg)
Мъжът, който търсеше сянката си [bg]
- Автор: Лагеркранц Давид
- Серия: Millennium (bg) #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0117-5
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъжът, който търсеше сянката си [bg]». Краткое содержание книги:
Микаел се зачуди дали да не претърси шкафовете и чекмеджетата. Реши да не пречи на полицейското разследване, което вероятно щеше да последва, и вместо това се обади на комисар Ян Бублански и му разказа за случилото се. После набра номера на отделението с повишена сигурност в затвор „Флудберя“. Вдигна човек на име Фред. Гласът му беше провлечен и арогантен. Микаел едва не изгуби самообладание, особено когато хвърли един поглед към леглото и видя очертанията на тялото под белия чаршаф. Но се овладя и обясни колкото се може по-авторитетно, че има смъртен случай в семейството на Саландер, при което най-накрая му разрешиха да говори с Лисбет.
Искаше му се да не му се бе налагало да води този разговор.
Лисбет затвори, след което две фуражки я придружиха по дългия коридор обратно до килията ѝ. Тя изобщо не забелязваше дълбоката враждебност, която излъчваше лицето на надзирателя Фред Стрьомер. Не забелязваше и нищо от случващото се около нея и по никакъв начин не показваше какво чувства. Естествено, игнорира въпроса: „Някой умрял ли е?“. Дори не вдигна поглед. Просто продължи да върви, чувайки собствените си стъпки и дишане и нищо друго. Не разбра защо пазачите влязоха с нея в стаята. Естествено, оказа се, че искат да я дразнят. След случката с Бенито те се възползваха от всяка възможност да тровят живота ѝ и сега очевидно щяха за пореден път да претърсват килията ѝ. Не защото вярваха, че ще открият нещо, а защото това беше чудесен повод да разхвърлят всичко и да обърнат матрака на пода. Може би се надяваха, че тя ще избухне и ще могат наистина да ѝ дадат урок. Почти сполучиха. Но Лисбет стисна зъби и дори не ги погледна, докато излизаха.
Вдигна матрака от пода, седна на ръба на леглото и се съсредоточи върху казаното от Микаел. Мислеше за пластирите, които той беше отлепил от гърба на Холгер, за документите в антрето и за думите „Хилда фон“. Мислеше, но не можеше да разбере каква е връзката. Накрая се изправи, удари бюрото с юмрук и изрита гардероба и мивката.
В продължение на една замаяна секунда Лисбет изглеждаше готова да убие някого. Но отново се стегна и реши да кара поред. Първо трябва да научиш истината. После можеш да си отмъщаваш.
Глава 10
Криминален комисар Ян Бублански често се впускаше в дълги философски изложения. Този път обаче не продумваше. Беше облечен със синя риза, сиви ленени панталони и чифт обикновени мокасини. Часът беше 15,20, беше горещо и задушно, а екипът му бе работил здраво цял ден. Сега седяха в една от заседателните зали на петия етаж в полицейското управление на Бергсгатан.
На своята възраст Бублански се боеше от много неща. Но може би най-много се боеше от липсата на съмнение. Той беше вярващ мъж, който обаче не обичаше твърде силните убеждения и прекалено простите обяснения. Непрестанно излагаше контрааргументи и хипотези. Нищо не беше толкова безспорно, че да не може да бъде поставено под съмнение. Това му поведение водеше до известна мудност, но от друга страна го предпазваше от множество грешки. В момента изпитваше нужда да накара колегите си да се вразумят. Само че не знаеше откъде да започне.
В много отношения Бублански беше щастлив човек. Отскоро живееше с новата си партньорка, професор Фара Шариф, която – поне той така казваше – беше по-красива и умна, отколкото Бублански заслужаваше. Двамата тъкмо се бяха пренесли в тристаен апартамент до площад „Нюториет“ в Стокхолм. Бяха си взели лаб радор, често ядяха навън и посещаваха изложби. Съще временно обаче Бублански смяташе, че светът е полудял. Лъжите и глупостите се разпространяваха като никога преди. Демагозите и психопатите доминираха на политическата сцена, а предразсъдъците и нетолерантността тровеха света. Понякога това се отнасяше дори за иначе така разумната му работна група. Соня Мудиг – неговата най-приближена колежка – наистина сияеше като слънце и се носеха слухове, че е влюбена. Но това провокираше Йеркер Холмберг и Курт Свенсон, които постоянно я прекъсваха и се караха с нея. Не помагаше и това, че Аманда Флуд, най-младата в екипа, взимаше страната на Соня и като цяло се изказваше компетентно. Може би Свенсон и Холмберг чувстваха, че позицията им на старши авторитети беше застрашена. Бублански пробва да им се усмихне окуражително.