![Мъжът, който търсеше сянката си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/6/mzht-kojto-trseshe-syankata-si-bg-download.jpg)
Мъжът, който търсеше сянката си [bg]
- Автор: Лагеркранц Давид
- Серия: Millennium (bg) #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0117-5
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъжът, който търсеше сянката си [bg]». Краткое содержание книги:
– Окей, разбирам, не звучи добре. Но каква е връзката със смъртта на Холгер Палмгрен? – попита Курт Свенсон.
– Може би няма такава, но все пак – Фария Кази се озовава в отделението с повишена сигурност във „Флудберя“ и точно както е в случая на Лисбет, срещу нея има заплаха. Съществуват сериозни опасения, че семейството на Фария ще ѝ отмъсти, а днес от Сепо пот върдиха, че братята ѝ са се свързали именно с Бенито. Те наричат себе си правоверни, но имат повече общо с Бенито, отколкото с мюсюлманите, и решат ли да си отмъстят, тя е идеалният инструмент за целта.
– Мога да си го представя – каза Йеркер.
– Именно, а освен това се оказва, че Бенито се е интересувала както от Фария Кази, така и от Лисбет Саландер.
– Как са стигнали до това заключение?
– Благодарение на разследването, което провели от затвора, за да разберат как Бенито е успяла да вкара нож в отделението. Прегледали са всичко, абсолютно всичко, включително боклука в стаите за посещения. В едно от кошчетата там са открили смачкана бележка с почерка на Бенито, която съдържала крайно притеснителна информация. На листчето бил изписан адресът на училището, в което деветгодишната дъщеря на Алвар Олсен се е преместила преди няколко месеца. Но не само това. Имало е данни за още няколко души. За Фатима, леля на Фария и единствената роднина, с която момичето все още има близки отношения, но най-вече – и това е от особен интерес за нас – имало е информация за няколко близки до Лисбет Саландер хора: Микаел Блумквист, адвокат от Гибралтар на име Джереми Макмилан – не, още не знаем кой е това – и Холгер Палмгрен.
– Това вярно ли е? – каза Аманда Флуд.
– Да, за жалост. Направо е зловещо да гледаш бележката и да знаеш, че е написана преди смъртта му. До името му стоят адресът, пощенският код и телефонният му номер.
– Лошо – каза Йеркер Холмберг.
– Така е. Разбира се, не е задължително това да има нещо общо с убийството, или предполагаемото убийст во. Но все пак се набива на очи, нали?
– Набива се на очи – потвърди Соня Мудиг.
Микаел Блумквист вървеше по Хантверкаргатан в Кунгсхолмен, когато телефонът му звънна. Обаждаше се Софи Мелкер от редакцията. Попита го как се чувства. Той отвърна „горе-долу“, с което смяташе въпросът за приключен. Тя беше осмият човек днес, който изказваше съжалението и съболезнованията си. В това, разбира се, нямаше нищо лошо, но Микаел просто не издържаше. Искаше да преодолее ситуацията така, както се справяше винаги, когато някой умре – с тежък труд.
Сутринта беше в Упсала и прочете протокола от разследването срещу финансовия директор на „Русвик“, обвинен за убийството по непредпазливост на Карл Сегер. Сега отиваше да се срещне с Еленор Юрт, жената, която по онова време била сгодена за Сегер.
– Благодаря, Софи – каза Микаел. – Ще се чуем по-късно. Сега имам среща.
– Добре, ще говорим после.
– За какво?
– Ерика ме помоли да проверя нещо вместо теб.
– Вярно! Откри ли нещо?
– Зависи – каза тя.
– В смисъл? – попита той.
– В църковните досиета на Херман и Вивека Манхеймер няма нищо странно.
– Така си и мислех. Интересуваше ме досието на Лео – мислех си, че може да е осиновен или пък в миналото му да има нещо друго деликатно или странно.
– Разбрах това. Неговото досие също изглежда чисто и спретнато. Пише ясно, че е роден в енория Вестерлед, където са живели родителите му по време на раждането. Графа 20, озаглавена „Бележки за осиновители, осиновени деца и др.“, е съвсем празна. В документа няма нищо задраскано или засекретено. Всичко изглежда нормално. Всички енории, където е живял по време на детството и младините си, са изброени прилежно. Няма нищо необичайно.