Последните дни на Кондора [bg]

Стори му се, че чува как сърцето му гръмко тупти под найлоновото кафеникаво яке. Представи си приглушеното туптене и на нейното сърце. Черната й връхна дреха несъмнено криеше поне един пистолет, а под блузата забеляза издутината на бронебойна жилетка.

Намираха се на най-ниското ниво на спирката на метрото. Затворените оранжеви врати на асансьора за инвалиди към улицата чакаха близо до ескалаторите, свързващи пътническия перон и входното ниво на около шест метра над главите им, престилка от червени плочки от отсамната страна на металните въртележки, които се затваряха и отваряха с по едно щрак-щрак! От другата страна на въртележката бяха автоматите за билети и карти, а после стълбите — четирийсет и една секунди с ескалатора свързваха нашия свят с тези подземни артерии. Кондора не виждаше почти нищо отвъд горния край на ескалатора към нивото на входа, не виждаше оранжевата метална въртележка и със сигурност не виждаше главния ескалатор, който извеждаше навън към нощта.

— Колко време просто ще се гледаме един друг? — попита Фей.

— Моята придружителка. — Какво си мисли тя за мен: тъмната кожа, бейзболната шапка и големите очила, якето на дебелак? — В гимназията много обичах бавните танци.

— Това не е гимназията, Кондоре — възрази тя.

Тя се тревожи, че не се владея.

Следващ влак: 18 минути.

От червените плочки към извития сив бетонен таван се издигаха бетонни колони, пет пъти по-дебели от дебелашката маскировка на Кондора. Той си спомни за двама агенти на ФБР и двама банкови обирджии в… Маями, които се преследваха около някаква паркирана кола, и четиримата стреляха с полуавтоматични пистолети, двама презаредиха тичешком, но нито един куршум не улучи на месо. Човек можеше да обиколи двете колони на този перон с по-малко крачки, отколкото около паркиран автомобил. А надолу по тунела опасността от рикошети заличаваше предимството, което осигуряваше бетонът пред пропускащия куршуми метален корпус на колата.