Последните дни на Кондора [bg]

Фей си поръча хамбургер и кока-кола. Протеин и кофеин. Гориво и огън.

— Не диетична, нали? Браво на теб, скъпа. — Рижата келнерка се провикна с поръчката към кухнята и се понесе към бара за напитката на Фей.

„Я да видим колко съм загазила — помисли си Фей, докато свиреше джубоксът. — Не знам къде отивам, не знам как да направя това, за което са ме изпратили, не знам как да ме намери убиецът — така де, истинският убиец. Не знам как се озовах тук — и в това положение. Не знам как да предупредя мъж, който ме обича.“

Преди години, в този бар сигурно е имало платен телефон. Дори още да имаше, не би могла да го използва. Екипът под прикритие щеше да засече разговора, да изпрати координатите в Командния център и компютрите на НАС веднага щяха да открият на кого и къде се е обадила. По същата причина не можеше да звънне на Крис и от мобилния си телефон, нито да му остави съобщение в службата или да го намери на неговия мобилен, Фей се зачуди дали да не открадне телефона на някой от служителите в Конгреса, които скоро щяха доста да си пийнат, но всяко усложняване на мисията увеличаваше рисковете, а опасността, която можеше да й навлече откраднат мобилен телефон, обезсмисляше причината за желанието й да го стори — да държи Крис настрана от всичко това, от самата себе си.

Или поне тя така си повтаряше.

Нямаше нищо общо с копнежа й да протегне ръка и да го докосне, да се увери, че той е в безопасност, че още е там, че още я обича.

„Последното, от което се нуждая — помисли си, докато седеше в черното тапицирано сепаре в бара и пиеше кока-кола, докато от джубокса се носеше песен на Сара Лий Гътри и Джони Айриън, — е да се тревожа, че той се тревожи за мен.“

Предните прозорци в края на бара порозовяха от залеза, докато Фей си наложи да дояде сандвича си, чийто вкус не усещаше, и да допие кока-колата, която не утоляваше жаждата й.

Стомахът й се бунтуваше. Опита се да се убеди, че не е от нерви, че сигурно е от храната в заведението, а може би и заради хапчетата, които беше пила предната нощ.

Помъкна тежката раничка със себе си през издрасканата дървена врата с надпис „Жени“.

Куката на кабинката щеше да попречи на някой учтив клиент да дръпне вратата, но нищо повече.

Само да можеше Кондора да е този, който дърпа вратата!

Но не. А дори да беше, двамата й колеги в бара щяха да се опитат да го докопат. Не нея. Нямаше да е тя. Нито тя, нито Сами и онова, от което се нуждаеха двамата.

Фей не затвори вратата на металната кабинка, докато си вършеше работата вътре: ако някой нахлуеше в тоалетната, искаше да е в удобна позиция да стреля.