Последните дни на Кондора [bg]

Фей направи само две крачки в заведението и вече знаеше защо Кондора идва тук.

На третата крачка забеляза Пуласки, седнал на бара от лявата й страна, докато тя вървеше към сепаретата в дъното, преди тоалетните и кухнята. Пуласки беше типичен агент от спецоперациите, с буйна брада, която би могла да стане повод да го отзоват от този екип в засада и да го изпратят на улиците на Кабул само след нищожна промяна на облеклото му, което се състоеше от мръсни сини джинси и изцапана платнена канадка, под която Фей не се съмняваше, че има два пистолета в раменни кобури. Той не вдигаше поглед от бутилката си бира „Мюлер“.

През три столчета от Пуласки седеше Джорджа, бивше ченге от Алабама, облечена като пияна неудачница, която не откъсваше поглед от наполовина пълната чаша бяло вино пред себе си, а ръцете й бяха положени леко върху издраскания бар до мобилния й телефон.

Сами не би отзовал хрътките от стандартната операция само защото е изпратил Фей на солова акция по улиците. Освен ловците на глави със сигурност имаше екипи под прикритие в къщата на Кондора, на работното му място и на — примерно — петте места, които най-често е посещавал, Фей се зачуди кого ли не е забелязала в „Старбъкс“, но може пък този екип да фигурираше в оперативния план като външен екип за наблюдение, може би някъде наблизо имаше паркиран микробус, откъдето наблюдаващите агенти следяха входа на „Старбъкс“, а и още някаква част от територията на търсения субект.

Фей мина покрай колегите си, но никой с нищо не издаде, че се познават.

Знаеше, че един от двамата щеше да изпрати есемес в Контролния център, че тя е на мястото. Като че ли шефовете вече не знаеха от джипиеса на телефона й.

— Сепаре ли искаш, скъпа? — попита силната, но попрегърбена шейсетинагодишна сервитьорка с ръждивочервена коса и с лице, което на млади години сигурно е карало всички пикапи в невзрачното градче някъде в Мериленд, откъдето беше тя, да забавят ход. — Където пожелаеш.

Точно това е търсел Кондора, помисли си Фей, докато се настаняваше в празното сепаре с черни възглавници. По кафявата дървена ламперия на стените висяха препарирани глави на животни, имаше и стойка с пушки, очевидно извън строя, снимки, табелки и бирени плакати от крайпътни заведения из цялата страна, от Америка. Усети миризмата на бира, на мазнината за готвене откъм кухнята зад половинката врата, уханието на вечерта, промъкнало се откъм градската улица.

Този бар за един американец беше като дом. Място, в което се чувстваш като във времето отпреди Втората световна война, когато все още всичко е изглеждало възможно. Тук може да си облечен със скъсана фланелка или със смокинг — сигурно през седмицата идваха и двата типа хора. Табела оповестяваше, че барът съществува по отдавна от което и да е друго питейно заведение на Капитолия. И Фей го вярваше. На повечето други столчета около Пуласки и Джорджа седяха хора, които надали бяха стигнали тук по лесен житейски път.