Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Моите уважения, сър. Но ако вие ще решавате какво има и какво няма значение в разследването, по-добре си потърсете друг човек, който да го поеме.

— Не съм казал, че…

— Ако наистина искате резултати, аз се нуждая от пълен контрол върху моето разследване, сър. Вие ми го възложихте, оставете ме да си върша работата!

Нокс замълча и със стаен дъх зачака. Беше готов да се обзаложи, че Хейс ще реагира по единствения възможен начин, но си даваше сметка, че може да загази заради проявеното неподчинение. Здравата да загази. Един от вариантите беше да се озове в Афганистан, някъде около границата с Пакистан, недалеч от момчетата на Осама.

— Слушам те.

Нокс механично превключи на автопилот.

— Кар несъмнено си дава сметка, че го издирваме. Вече от доста време се укрива. Но вие бяхте прав — той наистина е предан на приятелите си и затова ще се опита да ни държи на максимално разстояние от тях. Същевременно обаче се нуждае от прикритие. От помощ също. — Направи кратка пауза, позволявайки на рибата да захапе въдицата. Искаше да го чуе от устата на Хейс, който нямаше как да се измъкне.

— Мислиш, че ще потърси помощ от някой бивш колега в „Трите шестици“?

Благодаря ти, Господи.

— Нека се поставим на негово място, сър. Той ликвидира Грей и Симпсън и тръгва да бяга. Няма достъп до цивилните си приятели, но знае, че машината е задействана. Трябва да потърси укритие. Преценява, че колегите му от отряда отдавна са се пенсионирали и са минали в дълбока нелегалност. Ако аз успея да разбера с кого от тях е бил близък Кар, вероятно ще го открием. Това е само предположение, но може и да проработи. Знам, че не ви интересува как ще стигнем дотам, важното е да стигнем. Защото и двамата си даваме сметка, че докато Кар е на свобода, възможността да ни навреди става все по-голяма.

Натърти на „ни“ по начин, който казваше „теб“.

Отново замълча и зачака. Едва ли не чувстваше как мозъчните клетки на бившия военен пукат от напрежение, докато преценяваше идеята от всеки възможен ъгъл.

Абсолютно от всеки възможен ъгъл. Дано да не е от реалния.

— Може би си струва да се провери — обади се най-сетне Хейс.

— Добре. Значи ще е съпътстваща линия на разследването. — Макар и заблуждаващи, тези думи бяха за успокоение на Хейс. — Същевременно ще търся и в други посоки. Да се надяваме, че ще се натъкнем на някоя следа.

— Предай слушалката на Марш, за да му дам инструкции.

— Благодаря ви, сър.

Задник такъв!

Двайсет минути след краткия разговор между Хейс и Маршъл беше въведен в най-строго охраняваната зона на най-секретното място на територията на Съединените американски щати.