Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
Погледна в огледалото за обратно виждане. Белият микробус завиваше иззад ъгъла и ускоряваше след тях. Джо се подаде през прозореца на шофьора и стреля с „Кобрата“.
Нови експлозии разтърсиха за пореден път крузъра.
— Имаме си компания — съобщи Люис.
— Без съмнение ще станат повече — уточни Робо, като погледна през рамо.
Набирайки скорост „Саксът“ на Кларънс се занесе покрай микробуса. В останалата без предно стъкло кола Леон присвиваше очи от вятъра, който с шестдесет мили в час шибаше седалката. Кларънс спокойно извади чифт слънчеви очила и закрепи своята „Кобра“ върху рамката на счупеното стъкло. Изстреля един залп.
Един от зарядите прелетя над покрива на турбокрузъра и засегна десния му двигател. Робо и Люис изтръпнаха, когато колата се занесе от удара. Дясната задна част на двигателя се възпламени. Светлините на половината от приборите на таблото премигнаха и изгаснаха. Люис стовари юмрук върху смукача. Изтри кръвта под окото си. Сграбчи кормилото до побеляване на кокалчетата на пръстите си и изцеди цялата мощност, която повредената кола можеше да даде. Предупредително изжужаха сигнали и светнаха панелните светлини на функциониращите части на таблото. Робо зареди отново своя „Ауто-9“. Това беше последният му пълнител. Люис се наведе над микрофона.
— Говори 44… Полицаи имат нужда от помощ. Повтарям, полицаи имат нужда от помощ в Стария Детройт.
Тя беше посрещната от стена от мълчание.
— По дяволите — изкрещя тя. — Хайде, знам, че сте някъде там.
Тишина.
— Страхотно. Ще се наложи да загубим колата. Робо погледна през рамо.
— Може да изгубим и нещо повече.
Леон засили „Сакса“ пред микробуса. Сега той вече беше плътно до задницата на крузъра. Кларънс стреля веднъж с „Кобрата“. Втори път. Не уцели крузъра. Люис изманеврира покрай един ъгъл и през някакъв порутен мост.
„Саксът“ и микробусът ги последваха през моста.
Люис плъзна колата край ъгъла на близката уличка. В дъното на занемарената пресечка се извисяваше двайсетфутова мрежеста ограда. Люис погледна към Робо. Робо кимна. Люис натисна педала на газта и ускори крузъра до шейсет мили в час. Колата се понесе към дъното на уличката и се вряза в оградата. Оградата се разкъса на няколко големи части. Турбокрузърът премина през останките на изоставен кантар.
Робо посочи към порутена леярна.
Крузърът изфуча в приличащата на пещера сграда.
Зад тях микробусът и „Саксът“ предпазливо прекосиха останките от оградата. Леон забави „Сакса“. Кларънс погледна разядената от ръжда табела. СТОМАНОЛЕЯРЕН ЗАВОД-КОНФИСКУВАН… МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО… КУЧЕ НА ПОСТ.
Кларънс посочи леярната. Двете коли спряха пред масивните врати на сградата. Джо изскочи от микробуса с оръжие в ръка.
Емил се плъзна след него.
— Хайде да ги изпепелим.
Джо се усмихна и извика в сградата:
— Ей, момчета и момичета. Наказателната група е тук.
Кларънс въздъхна и излезе от колата. Тези малоумници можеха да бъдат понякога като децата. Обърна се към Джо и Емил, докато Леон се измъкваше иззад кормилото на „Сакса“.
— Вътре ще се държим заедно. И без щуротии. От нас се иска само да ги пречукаме. Разбрано ли е?
— Така да бъде — ухили се Емил.
Кларънс посочи микробуса.
— Качвай се зад кормилото, Емил. Ти и аз ще вкараме колите вътре. Джо и Леон ще вървят отпред.
Четиримата бандити влязоха във високата сграда. През дупките на покрива вътре проникваха тънки снопчета лунна светлина. Мястото беше огромно, тъмно и влажно.
Микробусът и „Саксът“ запъплиха бавно през сградата. Джо и Леон, стиснали здраво „Кобрите“, пристъпваха внимателно в светлините им. Джо и Леон замръзнаха на място. Шум отдясно… „Кап. Кап. Кап.“ Те се отпуснаха и се засмяха. От ръждясалите стоманени греди капеше дъждовна вода.
Леон започна нервно да потупва с език гипсираната си челюст. Някъде в далечината излая куче.
В „Сакса“ Кларънс се взираше нервно в огледалото за обратно виждане. В микробуса отзад Емил палеше трета цигара.
Тъмнината ги обграждаше.
От земята се вдигаше мъгла.
Джо тръгна странично пред колите. Някъде ръмжеше друго куче.
— Господи! — възкликна Леон.
Пред тях, зад купчина отпадъци, бяха застанали две кучета — приличаха на демони от ада. Очите им блестяха, червени на светлините на микробуса. Отпред стоеше огромен и мощен доберман. Зад него се зъбеше отчасти овчарка, отчасти динозавър.