Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
— Изглежда като Стария Бейрут, нали? — изсмя се Джо.
Кларънс въздъхна и се обърна към Леон. Тези двамата лесно се отвличаха по несъществени неща. Той извади компютърната карта. Червената точица пулсираше.
— Металният човек е в района на фабриката — обяви Кларънс.
Леон поклати глава.
— Това ли било? Нищо не разбирам. Благотворителната работа не е в стила ти. А и не мисля, че трябва да се срещаме със стоманеноглавото ченге.
— Делта Сити — заключи Кларънс, — това е нашата награда. Ние сме на партера на бъдещето, Леон. Там ще има рекет както във всеки друг град, само че по-голям, по-добър, по-доходен. А ние ще го управляваме.
— И всичко това срещу очистването на ченгето?
— Аха — засмя се Кларънс. — Ние ще се издигнем, мой човек. Колкото повече процъфтява Делта Сити, колкото повече мекерета с куфарчета поеме „Уникорп“ в комплекса, толкова повече пари ще правим ние.
— Добър бизнесмен си, Кларънс.
— Аз съм страхотен бизнесмен, Леон. О, боже!
— Какво?
Кларънс се взираше в картата.
— Тенекиеният човек се раздвижи. Да потегляме.
Джо и Емил все още гърмяха из улицата, когато Кларънс извика:
— Престанете да хабите патроните и да тръгваме.
Двамата ухилени стрелци се помъкнаха към микробуса. Емил седна зад кормилото.
— А сега те се отправят — пискаше той — да прекарат вечерта във весело ловуване.
Микробусът изпуфтя през пушека и пламъците, причинени от двете пушки.
— И военните използват тези неща през цялото време! — възхищаваше се Джо.
— Това те кара да се чувстваш патриот, нали? — ухили се Емил.
Белият микробус изчезна в нощта, следван на дискретно разстояние от Кларънс в неговата кола с Леон зад кормилото.
Навсякъде в Стария Детройт светът изглежда, че се пръскаше по шевовете.
Люис караше турбокрузъра сякаш през самия ад. По улиците имаше преобърнати, обхванати от пламъци коли. Бандитите разбиваха с водопроводни тръби витрини на магазини и прибираха толкова стока, колкото можеха да носят.
Робо видя как някакъв дебелак метна улична пейка във витрината на един бар.
— Ей, хора — изрева мъжът. — Тук има пиячка.
Той се чудеше как човеци могат да правят това на други човеци. Магазините, които разбиваха, собствеността, която ограбваха, принадлежаха на съседите им, които не бяха в по-добро положение от самите тях.
— Внимавай! — възкликна Робо.
Люис натисна спирачките, когато пред колата пробяга група бандити. Един носеше телевизор. Друг се бореше с огъващ се вързоп кожени палта. Трети се опитваше да запази равновесие под тежестта на цял говежди бут.
— Натам — посочи Робо.
Пред един магазин с табела СПОРТНИ СТОКИ „ЛИ“ тълпа хулигани ставаше заплашително дръзка. Грабителите изскачаха от магазина, понесли ски, тенис ракети, бейзболни бухалки и оръжия. Възрастният собственик, китаецът мистър Ли, ги следваше с вдигнат пистолет в ръката. Той беше на границата на истерията.
— Спрете! Спрете! Елате отново утре. Ще има голяма разпродажба!
Човек в карирана риза, въоръжен с едрокалибрена ловна пушка, спокойно простреля стареца в крака.
— Утре съм зает — изръмжа той.
Групата около него започна да стреля яростно във въздуха като деца с пълни шепи фишеци. Куршумите засвистяха и старият мистър Ли се свлече на земята.
Люис докара колата до магазина. Робо излезе със стиснати челюсти. Люис го погледна разтревожена.
— Какво ще правиш?
— Единственото нещо за тълпата, в което можеш да бъдеш сигурна, е — каза Робо, — че е лишена от смелост.
Люис се замисли върху забележката, сви рамене, грабна пушката си и също излезе от колата.
Робо тръгна с изваден „Ауто-9“ по изпълнената с пламъци улица. Приведена зад турбокрузъра, Люис го прикриваше.
Робо спря на десетина крачки от магазина, вдигна пистолета и стреля три пъти във въздуха.
— Добре, приятелчета — избумтя той. — Забавата свърши. Хвърлете оръжието.
Плячкаджиите се обърнаха като един и се втренчиха в ченгето. Дузина от тях държаха оръжия.
Останалите носеха телевизори, стерео уредби, акваланги и миксери. Висок младеж тупаше с баскетболна топка. Този с карираната риза пристъпи напред с пушка, насочена към Робо.
— Ей, ченге. — Той направи една бърза сметка. — Ние сме трийсет, а вие — само двама.
Тълпата изрева одобрително.
Робо сви рамене и стреля. Човекът в карираната риза се хвана за рамото, рухна на земята и захленчи като дете. Пушката му изтрака по настилката. Робо спокойно стреля още четири пъти. Пушката се завъртя в кръг, когато куршумите откъснаха цевта и приклада й.
Тълпата ахна. Няколко души пуснаха оръжието. Баскетболната топка заподскача надолу по улицата.