Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Точно така — продължи мисълта му Джейми. — Това парче земя е моя частна собственост и законите на Джеймстаун не се отнасят до него. Там се придържаме към английското право. Жителите на Карлайл Хъндрид се издържат сами. Междувременно там живеят вече доста хора — петима дърводелци, трима заможни джентълмени, петнайсет фермери, десет селяни, двама зидари, двама шивачи, двама ковачи и трима каменари, всички със семействата и прислугата си. Поговорих лично с всеки от тях, преди да тръгнат на път, и съм сигурен, че ще успеят.
Много й се искаше да изкрещи в лицето му, че е полудял. Ала не можеше да го направи в кръга на роднините, които — с изключение само на Елизабет — все още очакваха да се провали в ролята си. Нямаше да им достави това удоволствие. На лицето й светна сияеща усмивка.
— Вечерята е сервирана. Нека отидем в трапезарията.
Докато гостите напускаха салона, Джейми изостана. Жаси се обърна към него:
— Е, отговорих ли на изискванията ти?
— Разбира се. Много добре го знаеш.
— И без това за в бъдеще маниерите ми няма да имат никакво значение. Незаконното дете на една артистка може да се справя с индианците също толкова добре, колкото и една лейди.
— Сигурен съм, че ще излезеш с чест от всяко положение, скъпа. — Джейми взе ръката й и я поведе през салона към двойната врата на трапезарията. — Днес просто сияеш.
— Така ли?
— Може би защото отново видя Робърт.
— Мисли каквото си искаш.
— Ти също имаш право да мислиш каквото искаш. Ала аз съм твърдо решен тази нощ да открия отново жената с блестящите очи — когато останем сами.
— Тя ще бъде същата жена, която сега върви под ръка с теб.
— Надявам се очите ти да искрят още повече, когато те взема в обятията си — в леглото.
— Какъв неподходящ разговор! Имаме гости.
— Пак се опитваш да вириш нос. Поне от това със сигурност ще те отвикна. — Джейми я бутна така силно, че тя едва не се олюля и политна към вратата на трапезарията. Никой не ги забеляза, защото Леонор тъкмо се осведомяваше как са облечени американските заселници.
— О, те са достатъчно цивилизовани — увери я капитан Хорнби. — Работниците носят панталони и жакети от ръчно тъкан лен или платно, а в неделя също като нас обличат най-хубавите си дрехи. Изисканите дами блестят в кадифе и коприна. Не бойте се, милейди, никой не забравя, че живее в благочестива английска община. Разбира се, онези диви места си изискват своето. Вярвам обаче, че ще останете доволни от стила на живот, който е установен в колонията.
— Мисля, че прозвуча окуражаващо, какво ще кажеш, Жаси? — обърна се към сестра си Леонор.
Жаси изкриви лице в усмивка и се запита откъде е тая дързост в сърцето на сестра й. Леонор винаги беше живяла в лукс. Не знаеше нищичко за грижите и тревогите на хората от нисшите съсловия, още по-малко за проблемите с колониите. Нямаше понятие колко хора умират дневно от глад и колко биват обесени, защото в отчаянието си са откраднали самун хляб.
Не знаеше какво е всекидневна борба за оцеляване, нищета и тежък труд. А каквото и да говореше капитан Хорнби, Жаси беше сигурна, че във Вирджиния цари мизерия. Зае мястото си начело на трапезата, а Джейми намести стола й. После седна насреща й и прислужниците веднага започнаха да поднасят яденето — риба и млади змиорки, печени фазани с пресни картофи и зеленчуци, тоест, все изискани ястия.
В очите на Жаси напираха сълзи. С цената на тази вечеря можеше да спаси живота на майка си, а самата тя да си спести поне два месеца изтощителен, труд в гостилницата на мастър Джон.
Проследи с очи Джош, един от кухненските прислужници, облечен като всички слуги в ливреята на Камерън, който застана пред нея с димящата табла с риба, и усмихнато си взе едно парче. Ала не можа да го преглътне. Втренчи очи в красиво подредената маса, блеснала от кристал, сребро и благороден порцелан под свещите на скъпоценния полилей, и остана неподвижна. Херцог Карлайл оживено разговаряше с капитан Хорнби. Елизабет се усмихваше на шегите на брат си, а Джейн замислено се усмихваше, докато Робърт шепнеше нещо в ухото на Леонор. По лицето на годеницата светна щастлива усмивка.