Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Капитане! — извика остро Джейми.
— Струва ми се, че ще припадна — изплака Леонор.
— Елизабет вече загуби съзнание! — Жаси изтича при сестра си, която бавно се свличаше към земята и я задържа. Джейми притича да й помогне и положи младото момиче на големия стол край камината. Джейн намокри устните й с вода. Елизабет скоро отвори очи и смутено примигна.
— О… Много съжалявам. Простете ми…
— Аз съм този, който трябва да се извини, милейди — призна съкрушено капитан Хорнби. — Не съм свикнал с обществото на дами и говоря каквото ми дойде на езика.
— Няма нищо, капитане. — Елизабет вдигна очи към сестрите си и по лицето й се изписа слаба усмивка. — Ако и двете заминете за Америка, аз ще ви придружа.
— Глупости! — възпротиви се енергично Жаси. — Тук имаш прекрасен дом и не бива да се отказваш от него. Няма да бъдеш сама, Джейн и Хенри ще бъдат винаги с теб. Освен това ние ще побързаме да се върнем.
Останалите мълчаха. Всички много добре знаеха защо Джейми е решил съпругата му да го последва в колонията — защото възнамеряваше да остане дълго там.
— Не, ще дойда — настоя Елизабет и силно притисна ръката на сестра си.
— Смело момиче — похвали я Джейми. — Разбира се, че ще те вземем с нас.
Елизабет засия от щастие и Жаси остро изгледа мъжа си. Никога досега не беше обръщала особено внимание на новините от Новия Свят, заета главно с тежката борба за оцеляване. Ала в кръчмата на мастър Джон често се говореше за съдбата на колонията Джеймстаун. Споменаваха и страшния глад, който я беше сполетял. Повече от деветстотин заселници пристигнали там — а след индианските нападения, болестите и глада Останали не повече от шестдесет. Не разбираше как мъж с положението и богатството на Джейми може да рискува всичко в подобно безумно начинание. На всичкото отгоре настояваше жена му да бъде с него. Само заради това си струваше да го мрази с цялата си душа.
— Не само индианците са виновни за тежката им участ — отбеляза Хорнби. — По време на глада дори белите, благочестивите англичани, се хранеха с телата на мъртвите си сънародници.
— Капитане, дамите! — произнесе предупредително Робърт.
— Щом възнамеряват да заминат за Вирджиния, дамите трябва да са осведомени за живота, който ги очаква там — въздъхна Джейн. — По-добре ли си вече, Елизабет?
— О, да, благодаря.
— През онази ужасна година ядяха даже индианци — продължи весело Хорнби. — Един бял полудя, уби жена си, консервира я и я изяде.
— Стига толкова, капитане! — намеси се сърдито Джейми.
— А ние твърдим, че индианците са диваци! — смръщи чело Хенри. — Радвам се, че никой не ме принуждава да ви последвам в колонията — продължи той и нежно помилва закръгления корем на жена си. — Синът ми ще се роди тук, както подобава на почтен англичанин.
— Не всички англичани са добри — възрази Джейми. — Нали познавате инструмента, наречен „дъщерята на Ексетърския граф“, прекрасно средство за мъчения, измислено от един добър англичанин. — Той се обърна усмихнато към жена си. — Говоря за пейката за изтезания, мила моя, този прекрасен, цивилизован инструмент за мъчения. С негова помощ англичаните обезобразяват и трошат костите на хората още по-бавно и по-брутално от диваците.
— Поухатан също беше безмилостен воин — отбеляза Хорнби.
— Той умря.
— Така е. А когато братята му Опитхапан и Опеханканеф си поделиха властта над съюзените племена, всички повярваха, че мирът е осигурен. Кой знае… Опитхапан умря и сега единственият владетел е Опеханканеф. Обзалагам се, че той е също така жесток и коварен като Поухатан.
— Какво щастие, че няма да родя детето си в Америка! — извика, треперейки Джейн.
Жаси почувства как в стомаха й заседна буца. Ако забременее… Струваше й се невъзможно да роди детето си в онези диви места, където възнамеряваше да живее мъжът й. Щеше да умре заедно с бебето…
— Каква ужасна страна…
— О, не, в никакъв случай, милейди! — провикна се капитан Хорнби. — Естествено в началото имаше проблеми със заселниците. Много от тях се опитваха да играят ролята на водачи. Едуард Уингфийлд, когото никой не обичаше заради католическата му вяра, капитан Нюпорт и Джон Смит. Лорд де ла Уор едва успя да спаси колонията, когато останалите живи решиха да си идат в къщи. Това стана през 1609 година. После бяха издадени няколко кралски грамоти… — Капитанът колебливо погледна към Джейми. — А компанията така и не се научи да взема правилни решения. Кралят не може да прецени ситуацията, защото няма представа за живота в колониите. Когато спряха лотарията, пресъхна един от най-важните източници на доходи, ала сега там се сади тютюн и заселниците печелят достатъчно пари. — Обърна се към Жаси и продължи: — Ала това изобщо не ви засяга, милейди. Карлайл Хъндрид не е част от Джеймстаун.