Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Когато изтекли всички срокове за очакване, правителството на Аржентина изпратило за търсене на «Генерал Сан Мартин» военни кораби и самолети. Скоро край нос Рапер забелязали огромно петно от нефт по повърхността на морето и плаващи парчета от кораб. Но експертите не могли да твърдят, че петното е изплавалото гориво, а отломките — части от надстройката именно на изчезналия параход.
От 27 октомври 1954 г. «Генерал Сан Мартин» започнал официално да се числи като безследно изчезнал. Неговият огромен стоманен корпус с дължина 147 м още не е намерен.
Но случва се и така, че изчезналите безследно кораби случайно биват намирани на морското дъно след много години. Ето един пример.
«Йонгала» бил видян за последен път от пазача на фара на остров Дент. Това било на 22 март 1911 г., скоро след като параходът излязъл от австралийското пристанище Маккей за Таунсвил. След това корабът изчезнал безследно.
Почти половин век съдбата на парахода със 120-те души на борда оставала неразгадана.
Властите на австралийския щат Куинслънд обявили: «Всеки, който разкрие тайната на „Йонгала“, ще получи 1000 фунта стерлинги награда». За наградата дошли след… 48 години.
В края на 1958 г. живеещият в Австралия немски емигрант Георг Конрад, занимавайки се с подводен лов край нос Боулинг Грийн, открил близо до Таунсвил на дълбочина 35 м два потънали парахода. От единия от тях той вдигнал корабната каса. В нея липсвали каквито и да е ценности, а купчината документи се били превърнали в бяла пихтиеста маса. Австралийските вестници публикували снимка на находката. От нея се заинтересувал представителят на английската фирма «Ключалки и сейфове — Чаб и син». Номерът и снимката на сейфа той изпратил в лондонската кантора на своята фирма. След една седмица в Таунсвил пристигнал отговорът: «Сейфът с номер 49825 е изработен от нас през май 1903 г. по поръчка на фирмата „Армстронг“ за парахода „Йонгала“».
Така били установени фактът и мястото на гибелта на парахода. След огледа на намерените кораби от водолази специалистите дошли до извода, че и двата парахода са потънали в резултат на сблъскване.
Тайната на «Йонгала», занимавала толкова дълго въображението на австралийците и на Лойд, била разкрита.
Ръждясал лист от корабната обшивка
В средата на 1909 г. из целия свят се разнесла новината — английският пътнически кораб «Уарата», който извършвал своя първи рейс от Австралия за Англия, изчезнал край южните брегове на Южна Африка с всичките намиращи се на борда му хора. Той бил намерен… 50 години след изчезването му.
«Уарата» бил построен в Шотландия през 1908 г. по поръчка на процъфтяващата в онези години английска корабоплавателна компания «Блу енкър лайн». Това бил голям, здрав, надежден параход, предназначен за далечните океански рейсове до Австралия. Той можел да поема няколкостотин пътници и над 10 000 тона товар. В онези години параходът «Уарата» бил смятан за един от най-големите товарни кораби в света.
След предаването на парахода на корабособственика и след успешно издържаните ходови изпитания на мерната миля корабът извършил първото си плаване до Австралия. Връщайки се в Европа, «Уарата» натоварил в Аделаида 6500 т товар — зърно, брашно, мазнини, кожи и олово. Като се отбил в южноафриканското пристанище Дър-бан, той попълнил запасите си от въглища. След три дни корабът с 211 пътници и екипаж на борда вдигнал котва и взел курс към Кейптаун. Това било вечерта на 29 юли 1909 г. От Кейптаун «Уарата» трябвало да продължи за Лондон. Оттогава той е изчезнал….
Отначало мислели, че той просто се е задържал поради някаква повреда в машината (на «Уарата» нямало радиостанция). Спомнили си случая с новозеландския параход «Уакайто», на който през 1899 г. при рейс от Англия за Австралия се счупил гребният вал. Корабът нямал ветрила и намирайки се само на 180 мили от Кейптаун, бил забелязан случайно едва три и половина месеца след аварията.
Минавали дни, седмици, изминали два месеца, а «Уарата» го нямало. Търсенето, организирано на третия месец, не дало нищо. Корабът изчезнал.
Последен, който видял «Уарата», бил екипажът на английския товарен параход «Клан Макинтайр» — «Уарата» го изпреварил при излизането от Дърбан. Времето минавало. Работата започнала да придобива сензационен характер. Параходът сякаш потънал във водата. И действително, ако «Уарата» по някакви причини е потънал, къде са се дянали хората? Те са могли да се спасят с лодките. На кораба имало 17 спасителни лодки за повече от 800 души, дървени салове, спасителни пояси, около хиляда коркови нагръдника. При търсенето не бил намерен нито един предмет, плаващ в океана!