Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Единият удар на камбаната се разнася в Лойд доста рядко, не повече от пет-шест пъти в годината. Макар че сведенията за авариите и катастрофите с корабите, застраховани при Лойд, постъпват в неговата щаб-квартира с десетки и стотици на ден, камбаната остава безмълвна. По време на посещението си у Лойд авторът запита глашатая: «Защо вие не биете камбаната на „Лутин“ всеки път, когато в морето потъват кораби на вашите клиенти?»
— В такъв случай тази зала през целия ден би се огласяла от погребален звън и това би нервирало нашите служители. Та всеки от тях би помислил, че е загинал неговият кораб… — прозвучаха в отговор думите, произнесени с чудесна дикция. Оказа се, че тези, за които това се отнася, узнават за авариите и случаите на гибел на «своите» кораби не от глашатая, а от радиограмите, при това доста бързо — някъде след около час от момента на произшествието.
Но изключения от правилата се случват и при Лойд: някой път в залата се разнася един удар на «камбаната на Лутин» — преди да се направи съобщение за пълната конструктивна гибел на някакъв особено голям кораб, например «Берге Истра», или за катастрофа, отнела много, човешки живота, както на 14 април 1912 г., когато загинал «Титаник».
Като вписват корабите, изчезнали в безкрайните простори на океана, в «червените книги», застрахователите на Лойд за 100 и повече години са сгрешили само веднъж, в останалите хиляда двеста и петдесет случая тяхната «диагноза» — смятат се за безследно изчезнали — се е оказвала точна.
Да разкажем сега за някои случаи на изчезване на кораби, застраховани у Лойд, съдбата на които остава и до днес тайна на океана.
На 16 март 1928 г. английският товарен моторен кораб «Азиатския принц», собственост на фирмата «Рио Кеп лайн», след като приел на борда си генерален товар и 48 членове на екипажа, излязъл от Лос Анжелос за Йокахама.
На 6 април 1928 г. на външния рейд на Йокахама хвърлил котва английският параход «Сити ъф Истбърн». Неговият капитан направил пред японските власти заявление, че по време на плаването в Тихия океан при бурно време северно от Хавайските острови неговият радист приел сигнала SOS, предаван от английския танкер «Бритиш хасар», но тъй като в съобщението не били посочени координатите, той не изменил курса си за оказване на помощ.
Оказало се, че същият този SOS бил приет на 26 март 1928 г. от няколко брегови японски радиостанции и от параходите «Ниагара» и «Венчура». Това говорело, че потъващият танкер се намирал приблизително на 400 мили югозападно от Хаваите. Въпреки приблизителните координати от американската военноморска база в Пърл Харбър излезли за търсене есминците «Варнус» и «Ладлоу». Като разделили участъка от океана на квадрати, те в продължение на 10 дни провеждали щателно търсене. Но нито есминците, нито изпратените в океана хидросамолети не намерили танкера и всички решили, че той Се е разчупил на две по време на щорма и е потънал.
За голямо учудване на американските моряци в Пърл Харбър от Лондон пристигнало съобщение, че търсеният танкер благополучно стои в иранското пристанище Абадан на река Шат ел Араб в Персийския залив и че през април той по никакъв начин не е могъл да се окаже в Тихия океан. Скоро се изяснило, че излезлият от Лос Анжелос на 16 март 1928 г. моторен кораб «Азиатския принц» не е пристигнал в Йокахама и че агентите на Лойд не са го заварили в нито едно от азиатските пристанища, а също, че той не се е върнал в Америка.
По всяка вероятност SOS е бил предаден от «Азиатския принц». Работата е там, че позивните на тези два кораба били много близки: на «Бритиш хасар» — СТУК, а на «Азиатския принц» — СТУР. По морзовата азбука буквата Р се означава с . — ., а с . — . се означава буквата R. Тъй като всички радисти, приели този SOS, съобщавали, че според тях радиосъобщението в района на Хаваите от 26 март е било предадено не от професионален радист — бавно и с прекъсвания, той би могъл и да сбърка буквите.
Делото за изчезването на моторния кораб придобило сензационен характер, за него заговорила пресата. Та това бил още съвсем нов моторен кораб с вместимост 6734 рег. т, построен в Хамбург по специална поръчка на англичаните в съответствие с изискванията на най-високия клас на Лойд-регистъра. За две години плаване до последния злополучен рейс корабът показал изключително високи мореходни качества. Неговият капитан Дънкан се смятал за един от най-опитните корабоводители на компанията.
След това станало известно, че през деня, в който «Ниагара» и «Венчура» приели загадъчния SOS, в района на Хавайските острови, където следвало да се намира на осмия ден от своето плаване «Азиатския принц», е нямало щорм. Но корабът изчезнал. На 23 май 1928 г. камбаната на «Лутин» ударила веднъж и след две седмици фирмата «Рио Кеп лайн» получила 180 хиляди фунта стерлинги — сумата, за която Лойд поел риска.