Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Когато бие камбаната
Когато корабът, застрахован у Лойд, не пристигне своевременно в определеното му пристанище и от него не постъпят по радиото никакви известия, застрахователите го внасят в списъка на «закъсняващите кораби». От този момент нататък «Лойдс лист» в продължение на седмица публикува името на този кораб в рубриката «Кораби, подлежащи на разследване». При това вестникът публикува името на кораба, който не е пристигнал в срок, едва след като Комитетът на Лойд е отправил до своите агенти по местата, където е преминавало плаването му, съответните запитвания и е получил от тях неутешителни отговори. След изтичането на седмицата застрахователите изчакват още известно време, което зависи от района на плаването и обстоятелствата около рейса — с надежда, че съдбата на изчезналия кораб ще се изясни по благоприятен начин. Но когато изтекат всички реални срокове за всякакви предположения — например излизане от строя на корабната радиостанция, изменяне от капитана на рейсовата заповед поради някакви неизвестни причини, въпросът за изчезналия кораб се внася за обсъждане в Комитета на Лойд. Ако неговите членове се съгласят с мнението, че разглежданият кораб трябва да се смята за безследно изчезнал, той се вписва (пак с гъше перо) в «червената книга». Именно тогава бие камбаната…
С тази камбана, станала в Англия вече легенда, са свързани доста интересни и в същото време объркани истории. Кога и колко пъти тя бие и въобще защо бие, знае в Англия далеч не всеки човек. Авторът на тази книга, преди да посети зданието на Лойд, също беше заблуден и след като не знаеше точно колко удара отговарят на дадено събитие, допуснал груба грешка в своята първа книга за морските катастрофи. Оказа се, че тази камбана никога не бие и никога не е била по три пъти… Читателят вероятно ще разбере колко неловко се чувства автор, нарекъл една от главите на своята книга, в която се описва застраховането на корабите — «След трите удара на камбаната»…
Всяко хлапе в Англия знае, че бронзовата камбана на Лойд се нарича «камбаната на Лутин» (така я величаят самите «юлиани»). Но което е учудващо, върху тази камбана (нейната маса е около 50 кг, а диаметърът й е почти 40 см) вместо «La Lutine» са гравирани думите «St. Jean». За да се обясни тази бъркотия, трябва да се разкаже накратко историята на самия «Лутин».
В една от залите в галерията на зданието на Лойд се намира дървено кресло с красива дърворезба.
Към облегалката му е прикрепена медна табелка с надпис: «Това кресло е направено от дървеното кормило на фрегата на Негово кралско величество „Ла Лутин“, който на 9 октомври 1799 г. отплава от Ярмътския рейд с голямо количество злато на борда и загина през същата нощ край остров Влиланд. Всички намиращи се на кораба хора, с изключение на един, загинаха. Кормилото е извадено от потъналия кораб през 1859 г., след като е лежало под водата шестдесет години». Зад този надпис се крие един от най-драматичните епизоди в историята на английското корабоплаване.
Някога този 32-оръдеен фрегат се смятал за един от най-красивите и бързоходни кораби на френския военен флот. При едно от сраженията той бил пленен от ескадрата на английския адмирал Дънкан и докаран в Лондон. Оттогава на фрегата започнал да се развява британският флаг и английските моряци взели да го наричат не «Ла Лутин», а просто «Лутин», изпускайки френския член.
В ранната навъсена утрин на 9 октомври 1799 г. «Лутин» под командването на капитан Ланселът Скинейр вдигнал котва и излязъл от Ярмът в курс към бреговете на континента. След осемнадесет часа, когато корабът се намирал близо до входа на залива Зюдер Зее, започнал силен щорм. Като се мъчел да избегне заплашващата го опасност да бъде изхвърлен върху крайбрежните плитчини до холандския бряг, капитан Скинейр решил да щурмува в открито море. Но всичките му опити да се отдалечи от брега били безуспешни — поворотът излязъл неудачен и фрегатът заседнал на плитчината между островите Терсхелинг и Влиланд. Североизточният щорм с ураганна сила бързо преобърнал кораба и той потънал на малка дълбочина. От 200 души екипаж до брега се добрал само един ранен матрос, който умрял по пътя за Англия.
Съобщението за това корабокрушение предизвикало сензация в Англия — «Лутин» карал за Хамбург злато (златни гинеи, пиастри, луидори и кюлчета) за 1 175 000 фунта стерлинги — собственост на група лондонски търговци[5].
5
По други данни 1,4 млн. фунта стерлинги.