Шогун

Ябу му предаде фактите, като пропусна само за куртизанката и момчето, което не беше от значение. По негова заповед Оми също разказа каквото знаеше, като пропусна личните си разговори с Ябу. Мура и той разказа на какво е бил свидетел.

Хиромацу погледна към пушека, който още се виеше над кладата.

— Колко пирати останаха?

— Десет, господарю, заедно с водача.

— И къде е той сега?

— В дома на Мура.

— Какво прави? Какво беше първото, което направи, след като излезе от ямата?

— Отиде право в банята, господарю — бързо отговори Мура. — А сега спи. Като убит.

— Този път май не се е наложило да го носите на ръце.

— Не, господарю.

— Значи бързо научава уроците. — Хиромацу отново погледна Оми. — Смятате ли, че ще може да бъде научен на добри обноски?

— Не, не съм сигурен, Хиромацу-сама.

— Вие бихте ли могли да измиете от гърба си урината на врага?

— Не, господарю.

— Нито пък аз. Никога. Варварите са много странни кора. — Хиромацу отново се замисли за кораба. — Кой ще надзирава товаренето?

— Племенникът ми, Оми-сан.

— Добре. Оми-сан, искам да потегля, преди да се стъмни. Капитанът на галерата ще ви помогне да ускорите работата. Всичко трябва да стане бързо — най-много за три пръчки.

Времето, за което една благовонна пръчка изгаряше на пепел — приблизително час — беше единица мярка за време.

— Да, господарю.

— Защо не дойдете с мен в Осака, Ябу-сан — предложи изведнъж Хиромацу, като че ли тази мисъл току-що му бе хрумнала. — На Торанага-сама ще му бъде много приятно да получи подаръка лично от вас. Моля, заповядайте, място има достатъчно. — Когато Ябу понечи да откаже, той го остави да говори известно време, както бе инструктиран от Торанага, след което отряза: — Настоявам! В името на господаря Торанага настоявам да дойдете! Вашата щедрост трябва да бъде възнаградена.

Като ми отнемете главата и земите ли? — горчиво се запита Ябу, съзнавайки, че нямаше друг изход, освен да приеме с благодарност.

— Благодаря. Смятам поканата за голяма чест.

— Добре. Значи всичко е решено — заяви Железния юмрук с явно облекчение. — А сега чая. И банята.

Ябу учтиво го поведе нагоре по хълма към къщата на Оми. Старецът бе изкъпан и добре изтрит, а след това блажено се отпусна във ваната, над която се виеше пара. Ръцете на Суво го накараха да се почувствува като нов. Малко ориз, сурова риба и мариновани зеленчуци, които хапна насаме. Чай от хубав порцелан. Краткотраен сън, необезпокояван от сънища.

След три пръчки време вратата се плъзна встрани. Личният му телохранител никога не би влязъл в стаята непоканен. Хиромацу моментално се разсъни, мечът му — полуизваден вече от ножницата — бе готов.

— Ябу-сама ви чака отвън, господарю. Каза, че корабът е натоварен.

— Отлично.

Хиромацу излезе на верандата и се облекчи във ведрото.

— Хората ви работят много добре, Ябу-сан.

— Вашите хора много ни помогнаха, Хиромацу-сан. Те работят още по-добре.