Невинни лъжи

— „Помощ“.

— Само това?

— Да. Аз веднага й пратих имейл, че още същия ден ще взема самолета от Сан Франциско за Финикс в 15:40 ч. Тя поиска да се срещнем в книжарницата на един търговски център. Оказа се, че това е един от следобедите на Брад за срещи с приятелката му. Той не е разбрал какво се е случило, докато не се е прибрал вкъщи. А по това време ние с Елизабет вече бяхме в самолета за Сан Франциско.

— А ти как се оказа в Стоун Кениън в нощта на убийството на Брад? — попита Джейк.

— По това време Елизабет вече се беше възстановила от лекарствата и пак си беше истинската Елизабет. Живееше при Арчър и Майра и внимаваше никога да не остава насаме с Брад, докато преминават през процедурите по развода. Аз държах нещата под око от Сан Франциско. Всичко изглеждаше нормално.

— Брад не оспори ли развода?

— Направи няколко опита да убеди всички, че обича Елизабет и не иска развод, но явно осъзна, че няма шанс да спаси брака си. — Тя замълча. — Поне не и докато аз бях на линия. Явно е знаел, че ако ситуацията се промени по някакъв начин, аз веднага ще дойда в Аризона.

— Ти изобщо срещала ли си се с Макалистър лично?

— Да. Веднъж. Отидох с Елизабет един път, когато имаше среща с адвокатите и Брад. Тя искаше да съм с нея за всеки случай. Но всички се държаха учтиво и любезно. Обаче се кълна, че у Брад имаше нещо — по-студено и от лед дори.

— Тогава ли видя Арчър за пръв път?

— Не. Той пристигна в Сан Франциско веднага щом откри, че съм убедила Елизабет да се махне от Аризона.

— Опита ли да те убеди да не насърчаваш развода на Елизабет?

Клеър наклони глава настрани и се замисли.

— Не, не опита. Елизабет беше категорична в решението си. А на този етап ние с Арчър бяхме много предпазливи в отношенията помежду си.

— Продължавай.

— Няколко седмици след това Елизабет ме покани за уикенда. Трябваше да пристигна в петък вечер. Но същия следобед Елизабет получила имейл, според който ми се било случило нещо и аз нямало да мога да пристигна в Стоун Кениън по-рано от следващата сутрин. Затова тя отишла с родителите си на приема на Академията по изкуствата.

— Разбирам, че имейлът, променящ часа на пристигането ти, не е бил от теб?

— Така е. Аз пристигнах, както беше уговорено, в петък вечерта, наех си кола и отидох в къщата на Елизабет, където открих трупа на Брад.

— Какво ще кажеш за имейла, който уж бил от теб?

— Изглеждаше нормално. Сякаш е изпратен от моя електронен адрес.

Той я погледна през масата.

— Мислиш, че Брад е изпратил фалшивия имейл, нали?

— Не е толкова трудно да се направи. Спамърите го правят постоянно.

— Мислиш, че е искал да те подмами в къщата онази вечер, за да те убие, защото си проваляла плановете му?

Гласът на Джейк беше смущаващо спокоен и хладнокръвен.

Тя стисна силно чашата си. Може би все пак нямаше да й повярва. Е, не можеше да го вини.

— Да.

— Но някой го е убил междувременно?

— Да.

— Странно съвпадение, нали? — попита Джейк.