Невинни лъжи

Елегантният офис на Елизабет беше разположен в модерен и скъп търговски център с магазини за изтънчени сувенири, екстравагантни мебели и множество бутици, предлагащи уникални аксесоари за дома.

— Защото реших, че трябва да науча повече за това какво всъщност се е случило, когато Брад беше убит — обясни Клеър.

На лицето на Елизабет се изписа тревога.

— Мислех, че сме се разбрали — най-добре е и двете да не разгласяваме теориите си. Никой не иска да ги изслуша, Клеър. Нито мама и татко, нито ченгетата, никой!

— Да — съгласи се Клеър. — Но нещата се промениха. Опитите да се преструваме, че Брад е бил убит от случайно заварен от него крадец, ме побъркват от месеци. Сега, след смъртта на Валъри Шипли, повече не издържам. Трябва да разбера какво точно е станало в онази нощ, когато Брад умря.

— Започвам да си мисля, че мама е права. Май е най-добре да не разбутваме гнездото на осите.

— Ние ще бъдем дискретни — каза Клеър.

Последва кратка пауза.

— Ние? — попита Елизабет предпазливо.

Клеър вдигна крака върху малката червена кожена табуретка пред черния кожен стол, на който седеше.

— Двамата с Джейк ще бъдем дискретни — поясни тя.

Елизабет ококори очи.

— Джейк одобрява тази идея?

— Не, според него тази идея е напълно откачена. Но си дава сметка, че не може да ме откаже от нея, затова прави единственото, което според него може да направи при тези обстоятелства — помага ми.

— Защо?

— Твърди, че го прави заради себе си. Според мен казва истината.

Елизабет забарабани с пръсти по лъскавата повърхност на бюрото.

— Той се страхува, че ще предизвикаш проблеми. По този начин поне ще може да упражнява някакъв контрол. Въпросът е защо се чувства длъжен да те покровителства!

Клеър се засмя.

— Явно такава е природата на звяра.

Елизабет примигна.

— Моля?

— Да кажем, че Джейк е от мъжете, които искат винаги да дърпат конците. Но в този случай той е мой партньор, независимо дали го знае или не. Определено не дърпа конците.

— Той къде е между другото?

— Пазарува хранителни продукти.

— Хм! Странно занимание за типичния мъж, който винаги иска да командва, нали?

— Джейк не е типичният мъж — в каквото и да било отношение.

Елизабет въздъхна.

— Клеър, ако вие с Джейк започнете да задавате въпроси, всички отново ще се разстроят от тази история.

— Ще внимавам.

— При сегашните обстоятелства това ще бъде доста трудно, не мислиш ли?

— Хей, последните няколко години аз съм работила в благотворителна фондация. Мислиш ли, че не знам как да действам дискретно? Половината ми работа беше финес и дипломация.

Елизабет повдигна вежди.

— А другата половина?

— Откриване на измамници.

— Знам, че си много добра, когато трябва да се разобличи някой мошеник, но тук говорим за убийство.