Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Тръгнаха по алеите на Японската чайна градина, недалеч от концертните подиуми и на около двеста метра по права линия от „Литъл Шамрок“. На това място както обикновено нямаше много хора и цареше спокойствие. В изкуственото езерце лениво се поклащаше голяма птица, водата бълбукаше между покритите с мъх камъни и в малките водопадчета. Слънцето блестеше между кипарисите. Все още беше топло.
Пико изслуша разказа на Харди за банковия автомат и реши, че не му е особено ясно.
— Значи Лари Уит е бил жив в девет и половина, така ли? Сигурен ли си? В колко часа са произведени изстрелите?
— Някъде между девет и трийсет и пет и девет и четирийсет, предполагам.
— А кой ти каза за разликата във времето на банката и на полицията?
— Никой. Отидохме с Ейб и…
— Значи този прокурор… как му беше името? Твърдиш, че не знае? А ченгетата? — Пико направи още няколко крачки и забеляза, че Харди е спрял. Обърна се към него. — Какво има?
— Наистина съм глупак.
Пико кимна.
— Е, това вече е приказка.
Харди изреди мислите си на глас, за да види как звучат.
— Не, слушай. Прав си, забрави за времето на полицията. Дженифър е била пред банката в девет и четирийсет и три, нали? В девет и трийсет Лари доказано е бил жив. Оставяме две-три минути, за да може да се качи горе, значи е бил застрелян към девет и трийсет и пет, а може би и по-късно. Дженифър е пред банката в девет и четирийсет и три, не в девет и четирийсет и шест… това са осем, а не единайсет минути по-късно.
Пико поклати глава.
— Виждаш ли? Всичките ти безпокойства за истината… Ако прокуратурата знае за тези три минути разлика…
— Не съм сигурен дори дали знае, че е ходила до банката.
Пико разпери ръце.
— Е, това е. Печелиш.
— Няма начин да вземе близо три километра за осем минути, дори да бяга надолу.
— Вярвам ти. Аз самият, който съм по-бърз от летящ куршум, бих се справил, но обикновен двуног човек…
Нанси Дистефано не се появи.
Трябваше да се срещнат в 5:15 пред агенцията за недвижими имоти, където тя работеше като секретарка. Когато Харди пристигна, агенцията беше затворена. Провери отново адреса, времето, огледа околните пресечки. Никаква Нанси.
След петнайсет минути реши, че няма смисъл да чака повече, замисли се дали да не отиде до „Шамрок“, за да се извини на Моузес лично, отказа се, качи се на колата и подкара към дома.
— Искам да се срещна с нея.
— С коя?
— Знаеш с коя. Просто искам да се срещнем. — Червеникавата коса на Франи блестеше на вечерното слънце. Вървяха по „Клемънт“ — Харди носеше Винсънт на гърба си, а Ребека тичаше напред, като спираше на пресечките, както я бяха учили. Франи хвърли на мъжа си кос поглед. — Нали каза, че е човешко същество, а не някакво си дело? Просто ще се почувствам по-добре. Ребека!
— Не на улицата!
Ребека беше стъпила с единия крак на платното. Дръпна го обратно и се обърна усмихнато.
— Само, за да ви уплаша.
— Улицата не е място за игри. Опасно е. Пресичаме само хванати за ръка.
Ребека го знаеше, разбира се. Тя погледна майка си заговорнически и мушна малката си ръчичка в дланта на Харди.
— Не мисля, че идеята е добра — каза той.
— Какво?
— Мама и татко разговарят, мила.
— Можем да поговорим по-късно, Диз.
— Не. Сега. Не мислиш ли, че имаме право да поприказваме, без да ни прекъсват? Та, както казах, смятам, че идеята е добра. Дори не съм сигурен дали ще ти позволят свиждане. Или пък дали Дженифър ще иска да се срещне с теб.
— Коя е Дженифър?
Харди пусна ръката на дъщеря си.
— Сега вече можеш да тичаш напред.
— Ама коя е Дженифър? Познавам ли я?
— Дженифър е една клиентка на баща ти, мила.
— Тя не те ли обича?
— Дори не ме познава. Искам да се срещна с нея.
— Ей! — Харди направи жест като рефер. — Таймаут! Не се бъркай в чужди разговори, ако обичаш. Беки, не се шегувам!
— Няма нужда да й крещиш.
Той се опита да овладее гласа си.
— Не й крещя. Искам да я науча да не прекъсва другите. Това е полезен навик. — Винсънт изведнъж се размърда и заплака.
— Чудесно… — промърмори Харди. — Просто чудесно!
Ребека протегна ръце, изкриви устни и също се разрева. Вкопчи се в крака на майка си, за да търси утеха.
— Ето това е идея. Хайде наистина да ги дадем на Моузес и Сюзън за две седмици. — Харди пиеше джин горе-долу два пъти годишно и му се бе сторило, че тази вечер е подходяща за това. „Бомбайски сапфир“ с лед и две маслинки.