Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
От гореизложената класификация за човечеството на настоящия етап също могат да се направят някои изводи:
Човекът като основна структурна единица на човешката цивилизация притежава разум, в който се забелязват наченки на свръхразума. За разлика от останалите висши животни на Земята, чието съзнание оперира с от сто до хиляда информационни пласта на паметта, Хомо сапиенс притежава средно около 30 хиляди такива пласта, разположени в кората на главния мозък. Съществуват определени предположения, че за поява на отделни свръхразумни възможности са необходими около 20 хиляди информационни пласта в паметта. При един човешки живот с нормална продължителност през съзнанието на даден индивид преминават около 30 милиарда картини. От тези милиарди картини в съзнанието на Хомо сапиенс вероятно остават трайно запаметени само около 30 хиляди, или средно една на един милион. В това отношение може да се даде пример, който показва как мозъкът на човека отсява ненужната информация. Ако даден човек гледа гладка стена с елемент на нея в продължение на един час, то в неговото съзнание ще се запамети една-единствена картина. Но ако на стената пред него се появи някакъв нов елемент, то вече съзнанието ще запамети втора картина. При това, колкото по-сложен е елементът, толкова повече информационни пластове на паметта ще го анализират. Броят на възможните запаметени картини може би се определя от броя на информационните пластове в съответния мозък. Вероятно колкото по-голям е броят на тези запаметени образи и техни елементи в съзнанието и колкото по-гъвкаво е съзнанието при тяхното проектиране върху вътрешен екран в мозъка, толкова даден индивид ще притежава по-развито въображение.
Човешкият геном се състои от над 50000 гена, разпределени в 46 хромозома, групирани по двойки в ДНК. Последните съдържат последователност от три милиарда нуклеотида, всеки от които е изграден средно от 15 атома. Взаимното пространствено разположение на близо петдесетте милиарда атома в двойно-спиралната структура на ДНК определят може би изцяло развитието на даден индивид. Тъй като пространственото разположение на тези атоми вероятно е свързано със съществуващите нормални физични полета около планетата, твърде възможно е всяко значително изменение на интензитета или посоката на тези полета да доведе до ново преструктуриране на генетичната структура. Може да се приеме, че всеки атом, изграждащ живата или неживата материя, едновременно взаимодейства с множество пространствени измерения, тъй като във всеки атом са заключени всички известни взаимодействия и измерения в природата. От тази гледна точка градиентът на полевата структура около всеки изграждащ дадено съзнание атом може да взаимодейства с избран носител на физично поле, било то гравитационно, електромагнитно или друг вид, който е в състояние да действа на голямо разстояние спрямо размерите на атома.
Алгоритъмът на човешкото развитие се състои от близо един милиард команди, изградени от кодони, съдържащи по три нуклеотида всеки. В настоящия момент проектът „човешки геном“ е вече приключил, като за последните 10 години са съставени карти на цялата последователност на човешките гени. Разчитането на генома е извършено със специални скенери, наречени секвенсори, които са в състояние да броят и анализират над един милион нуклеотида на ден във веригата на ДНК. Като се има предвид, че разликата в генома на човека и шимпанзето е под един процент (шимпанзето притежава 48 хромозома, а човекът 46), може да се предположи, че не е изключено в резултат на генно инженерство на базата на разчетения вече геном да бъде създаден в близко бъдеще нов вид човек, надарен със свръхразум.
Човешкият мозък се състои средно от 20 милиарда нервни клетки и анализира информацията, постъпваща от заобикалящия ни свят по около 5 милиона информационни канала, разделени в няколко групи. Човешкият организъм се състои от около 100 трилиона клетки, но разумът на човека оперира основно с клетките на мозъка. От тази гледна точка може да се приеме, че животът на всяка нервна клетка, свързана със съзнанието и разума на Хомо сапиенс се поддържа от средно 5000 специализирани клетки на човешкия организъм.
В мащабите на Космоса и Вселената човешката цивилизация за момента може да се определи като слабокомуникираща, но на границата на качествен скок между разумното и свръхразумното ниво на съзнание. Това определя и началните възможности за комуникации с цивилизации на разумно и свръхразумно ниво. При това тези цивилизации биха били главно от хуманоиден хибриден тип поради голямата бариера за комуникации с другите типове разум засега.