Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Всеки ден телескопът изучава нови звезди и изпраща получената информация със скорост един милион бита в секунда с помощта на два спътника до Уайт Сендс в Ню Мексико. Оттам отново чрез спътник информацията се прехвърля в „Годар Спейс Сентър“ близо до Вашингтон, за да достигне накрая до Балтимор. Всекидневно получената информация е в размер на 400 милиона бита, което се равнява на една средно голяма енциклопедия по обем. Главното огледало на телескопа „Хъбъл“ NST е с диаметър 2,4 метра изработено е с отклонение 3 ангстрьома от тънки ленти титанов силикат, покрит с алуминий, и е обработено с помощта на магнезиев флуорид. Светлината, влизаща през отвора в корпуса на телескопа с дължина 13,25 метра и ширина 4,25 метра и тегло 12 тона, се отразява от главното към малко второстепенно огледало, което от своя страна я връща през 60-сантиметров отвор в центъра на главното огледало върху разположените там камери и други уреди. Последните са разположени в кръг и са общо пет на брой.

Първото от тези пет сетива на телескопа представлява широкообхватна планетарна камера, работеща в два режима. В режим на широко поле тя може да фотографира галактики, както и техни ядра. В планетарен режим камерата снима само при една експонация целите полукълба на всяка от планетите на Слънчевата система във видимата област. Камерата за слабосветещи малки тела, конструирана от ECA (Европейската космическа агенция), е в състояние да открива далечни обекти. Тя снима звезди, които са до 7 пъти по-отдалечени от най-далечните снимани досега, и които са с до 50 пъти по-малка светимост. Монтираните на телескопа два спектрографа, инфрачервен за свръхслабосветещи обекти и ултравиолетов с висока разделителна способност, анализират физико-химичния състав на изследваните обекти. Последният монтиран уред на „Хъбъл“ представлява високоскоростен фотометър. Той измерва интензивността, дължината на вълната и други свойства на светлината, както и бързопротичащи процеси.