Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Няколко дни по-късно при полет над Мурманска област на височина около 9 км членовете на екипажа на самолет Ту-134 видели пред себе си по курса на височина около 20 км висящ дисковиден обект с точни очертания, който вибрирал. Внезапно от едната страна на обекта започнали да се подават един срещу друг два огънати лъча, прилични на клещи. След малко краищата на тези лъчи се съединили, а на мястото на съединяването избухнало ярко светещо кълбо, което след 4 минути изчезнало заедно с останалите лъчи.
През май 1986 г. в Санкт-Петербург в пет часа сутринта шофьор, возещ в автобуса си шестима други шофьори по Кировския мост през река Нева, наблюдавали над „финландската гара“ ярък лъч с изумруденозелен цвят, насочен от небето към земята. Този лъч неочаквано се огънал, след което някакъв обект с четири отвърстия се отделил от началото на лъча и рязко полетял нагоре.
Необикновените свойства на лъчите в гореописаните случаи вероятно се дължат на факта, че последните са хронално модулирани# (За улесняване на читателите оттук нататък непознатите термини са обяснени в специален речник в края на книгата. — Бележка на редактора).
Основното свойство на хронално модулираните лъчи е, че отделните фотони на лъча биха могли да се модулират избирателно чрез трансфазерна# матрица, при което се създава бягаща прецесионна# вълна около центъра на светлинния сноп. Този сноп в основата си обикновено е с диаметър около 5 метра, а скоростта на прецесионната възбуждаща вълна е близка до хармонична на скоростта на светлината.
Според направената хипотеза при различни скорости на възбуждане и поява на високоенергетична хармонична вълна, ротираща със скорост, съвсем близка до скоростта на светлината, различните части от лъча могат да се модулират избирателно, така че електромагнитното време в тях да протича с различна скорост. Като резултат от това скоростта на преминаващите фотони през тези части би била различна, а оттам и показателят на пречупване на светлината в тези части би бил различен. Вследствие на тези процеси всеки външен наблюдател би наблюдавал изкривяване на светлинния лъч в пространството.
В случая модулираното изкривяване на четвъртото измерение нарушава общоприетите закони на геометричната оптика в тримерното пространство, с които сме свикнали да боравим. Когато темпоралната модулация е равномерна за всяка точка от модулираното пространство, то за всяко тяло, попаднало в обсега на модулиращия лъч, времето почти би престанало да тече. В този случай лъчът и излъчващият апарат „НЛО“ може би се превръщат в машина на времето, пътуваща към бъдещето. С това предположение биха могли да се обяснят редица от най-интересните психологични експерименти, провеждани от извънземните върху хората.
Така например съществуват документирани свидетелства, че в периода 1870–1880 г. в САЩ са изчезнали редица хора буквално пред очите на близките им. Впоследствие те са се появили през различни години от следващия век.
Характерно е, че при изчезването на човек се наблюдава пожълтяване и изсъхване на тревата и растенията в радиус два метра около изчезналия, които не растат повече. При подобни експерименти извънземните вероятно прехвърлят типични за своето време хора в бъдещето или в миналото през различен интервал от време, за да разберат как тези индивиди биха се справили и адаптирали към новите ситуация и среда. За съжаление подобни експерименти понякога са завършвали трагично.
Такъв е например случаят с 29-годишния Рудолф фенц, живял на „Пето авеню“ в Ню Йорк, който изчезнал през юни 1876 г. и се появил на мястото на изчезването 74 години по-късно през 1950 г. в същия вид, в който бил изчезнал. Минута след появяването си, все още замаян от отвличането, фенц бил блъснат от кола на първото кръстовище със светофари, което решил да пресече. Подобен е случаят и с Давид Ланг от щата Тенеси, САЩ, който на 23 септември 1880 г. изчезнал буквално пред очите на жена си и децата, излизайки от двора на къщата си.
Съществуват и фрапиращи случаи, при които се предполага, че извънземните изследователи буквално са се забавлявали с хората, подложени на „времеви“ експерименти. Такъв е случаят с руснака Потехин, станал през 1978 г. в град Южно-Сахалинск. Заедно с приятеля си Потехин се подготвял за годишните училищни изпити. Към полунощ една вечер разговорът между двамата се насочил към извънземните цивилизации. И в един момент Потехин взел, че казал: „Готов съм да повярвам, че свръхцивилизация съществува, ако сега настъпи утрото.“ В този момент стенният часовник издал звук на скъсваща се пружина. Часът бил 12,30 през нощта, но стрелките на часовника след звука вече показвали 5,30 часа. А след един час, се съмнало. Приятелите се вкаменили от неочакваното явление. На следващия ден този, който се осмелил да отправи предизвикателство към свръхцивилизацията, получил 15-сантиметрови белези като от изгаряне, които не изчезнали през следващите години.