Принцът плейбой
- Автор: Робертс Нора
- Серия: cordina’s royal family #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът плейбой». Краткое содержание книги:
Откак се помни, за Хана дългът е бил над всичко. В нейния живот няма място за принцове, нито истински, нито измислени. Но когато среща Бенет, всичко се променя…
— Мога ли да ви напомня, мадмоазел, че ви беше препоръчано да не се бъркате?
— А аз ще ви напомня, мосю, че не съм достигнала до сегашната си позиция, като не съм гледала собствените си интереси. Ако не бях последвала Бенет, ние с вас сега можеше да седим в далеч по-малко приятно обкръжение.
Дебок издуха облак дим.
— Обяснете.
— Бенет беше малко отегчен от пиесата и беше решил да изчака падането на завесата в гримьорната на американската актриса. Тъй като знаех, че се работи по някакъв план, реших, че е най-добре отблизо да следя нещата. Когато светлините изгаснаха, трябваше да реша дали да се върна обратно, или Бенет да ми е под ръка. Ако се бях върнала, мосю, принцът можеше наистина да е мъртъв.
— И искате да ви благодаря за това?
— Можеше да е мъртъв — повтори Хана, — а в момента един член на вашата организация да бъде арестуван. Да ви налея ли кафе?
— Мерси. — Той търпеливо я изчака да напълни втората чаша. После кимна и тя му добави сметана.
Хана се облегна назад и скръсти ръце.
— Макджий и охраната вече се бяха запътили натам. Аз забелязах вашия човек. — Тя изсумтя презрително. — Трополеше наоколо и разнасяше фенер. Успях да отклоня вниманието на Бенет, като се направих на истерична жена, обаче този идиот не се възползва от възможността да изчезне. Лампите отново светнаха и Бенет го видя, него и пистолета му. Трябва да сте поласкан, че след излизането ви от затвора принцът носи малокалибрен пистолет. Той стреля с него и по лични причини аз съм благодарна, че стреля добре. Мъртвите не могат да назовават имена. — Изправи се, вживяла се в ролята си. — Питам ви сега, имаше ли този човек заповед да убие един от Бисетови? Вярвате ли ми да изпълня договора, или не?
Кажи го, заповяда Хана наум. Кажи го високо и ясно, за да се свърши.
Дебок изтръска пепелта от цигарата си в един пепелник. Димът се къдреше към тавана.
— Моля ви, скъпа моя, успокойте се. На човека, за когото говорите, може да е било казано да прояви инициатива, ала никога не му е давана конкретна задача. Имам доверие във вас, разбира се.
— Ние се договорихме. Аз ще очистя Бисетови в замяна на пет милиона долара.
Той й се усмихна като щедър вуйчо:
— Договорихме се, че ако се случи нещо такова, ще има определено възнаграждение.
— Уморена съм от игри. — Сякаш за да го докаже, тя взе чантата си. — Ако не искате да говорите откровено, ако не искате да спазвате нашата договорка, няма причина да продължаваме.
— Седнете — заповяда Дебок рязко, когато Хана се запъти към вратата. Тя спря, обърна се, но не се върна. — Забравяте се. Никой, който работи за мен, не си тръгва, преди да е освободен.
Хана знаеше, че пред вратата имаше мъже, които чакаха само един знак от него, за да я задържат или убият. Реши да рискува, като разчиташе на това, че той уважава дързостта:
— В такъв случай може би ще е най-добре да намеря някой друг, за когото да работя. Не съм свикнала да ми се дават само половината карти.
— Не забравяйте, че аз държа картите. Отново ви моля да седнете.
Този път тя се подчини. Прояви нежелание, ала само дотолкова, доколкото Дебок да види как се бори с него.
— Добре.
— Кажете ми как се държат Бисетови тази сутрин.
— С достойнство, разбира се. — Престори се на леко развеселена. — Бенет е доволен от себе си. Арманд е разтревожен. Ив цял ден е на легло. Габриела стои при нея. Макджий се е затворил с Малъри… Знаете ли това име?
— Да.
— Според мен се опитват да отгатнат каква е била целта на снощната суматоха. Вашият човек чудесно се справи с главното захранване, макар да ми се струва, че експлозивът беше малко пресилен. — Хана сви рамене, сякаш говореше за шапка с прекалено много пера по нея. — Във всеки случай, до края на вечерта работеха на резервното захранване, а тази сутрин са изпратили в Центъра ремонтна бригада. Според тях захранването е било прекъснато, за да може убиецът за стигне до кралската ложа.
— Естествено предположение — отбеляза Дебок и отново се зае с кафето си. Точно на това се бе надявал. — Макар че такъв ход не би бил чист и стилен. А вие, скъпа моя? Как сте, след като станахте свидетел на убийство?
— Реших да бъда потресена и омаломощена от тези събития. Но храбра, разбира се. Ние, англичаните, сме храбри, нали знаете.
— Винаги съм се възхищавал от това ви качество. — Той отново й се усмихна. — Трябва да ви поздравя за дълбочината на уменията ви. Изглеждате така, сякаш цяла нощ не сте мигнали.
Бе грешка да си спомня за Бенет, дори за миг.
— Изпих достатъчно кафе, за да ме държи будна до зори — отвърна тя спокойно, макар че стомахът й се бе вързал на възел. — В момента мислят, че съм излязла на разходка, за да се поразведря. — За да отклони вниманието му от този въпрос, Хана добави последното, което бяха обсъждали с Рийв: — Знаете ли, че цялото кралско семейство ще се събере в двореца за коледния бал?